id
stringlengths 3
6
| url
stringlengths 39
42
| title
stringlengths 1
136
| text
stringlengths 6
185k
|
|---|---|---|---|
188774 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188774 | Малките титани (сериал) | „Малките титани“ () е американски анимационен сериал по идея на Сам Реджистър и Глен Мураками, адаптиран за телевизията от Дейвид Слак и продуциран от Warner Bros. Animation. Сериалът дебютира на 19 юли 2003 г. и след пет сезона с общо 65 епизода приключва излъчването си на 16 януари 2006 г. На 8 юни 2012 г. е обявено, че сериалът ще бъде подновен под заглавието „“.
Възприемане.
През януари 2009 г. IGN поставя „Малките титани“ на 83-то място в Топ 100 за 100-те най-добри анимационни шоута.
„Малките титани“ в България.
В България сериалът започва излъчване по Нова телевизия на 6 април 2008 г., всяка събота и неделя от 08:00 по програма, но в действителност от 07:50, като се излъчват по две серии дневно. Веднага след края на първи сезон на 27 април, започва втори сезон и завършва на 24 май. Заради промени в програмата, в последните две съботи са излъчени по един епизод от 08:30. На 10 септември започва повторно излъчване от първи сезон, като първи епизод е излъчен от 06:30, а разписанието му е всеки делничен ден по два епизода от 06:00. На 29 септември повторенията завършват с края на втори сезон, като след него от 06:30 в същия ден започва трети сезон с разписание всеки делник от 06:00, по два епизода, както при повторенията. Той приключва на 7 октомври, а на 8 октомври започва четвърти и завършва на 16 октомври. На 29 декември, 30 декември 2008 и 1 януари 2009 г. от 09:00 са повторени първите шест епизода на трети сезон, а останалите епизоди започват на 15 януари от 06:30, всеки делник от 06:00, като са последвани от тези на четвърти и приключват на 29 януари. Пети сезон започва на 21 февруари с разписание всяка събота и неделя от 08:30 и завършва на 4 април. Ролите се озвучават от артистите Вилма Карталска, Нина Гавазова, Тодор Николов, Камен Асенов и Симеон Владов.
На 25 февруари 2010 г. по Диема Фемили започват повторенията на пети сезон, всеки делничен ден от 06:00.
На 2 април 2010 г. започва повторно излъчване по PRO.BG от седми епизод, разписанието е всяка събота и неделя по два епизода и приключва на 5 юни. На 11 януари започва наново от първи епизод от 07:30 с разписание от следващия ден от 07:00 по два епизода. Дублажът е на студио Имидж Продакшън. Ролите се озвучават от артистите Петя Миладинова, Яна Атанасова, Тодор Георгиев и Станислав Пищалов.
На 30 януари 2013 г. започва повторно пети сезон по bTV Action от 07:10 с разписание всеки делник от 06:45 по три повторения и три премиерни епизода. Дублажът е с оригиналния състав и единствено Тодор Николов е заместен от Стефан Сърчаджиев – Съра. |
188776 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188776 | Йоаким Кърчовски | Йоаким Кърчовски, също и Хаджи Яким, Даскал Яким, Яким Монах, е български възрожденски духовник, книжовник, просветен деец и учител, родоначалник на българската печатна книжнина.
Биография.
Сведенията за живота на Йоаким Кърчовски са оскъдни. Предполага се, че той е роден около средата на ΧVIII век в село Осломей, Кичевско, днешна Северна Македония. Ефрем Каранов приема, че родното му място е град Кичево (Кърчево), откъдето идва и прозвището му. Голяма част от сведенията за живота на този възрожденец се съдържат върху първите страници на неговите книги. Вероятно получава образование в Цариград и през 80-те години на XVIII в. започва да работи като свещеник (от 1787 година) и учител. През по-голямата част от живота си служи в Крива паланка и околните села. Дълги години е учител и свещеник в Кратово, манастира „Свети Йоан“ край град Дебър, в Кичевско, Щип, Самоковско, Мелник, Кюстендил. В Кратово отваря смесено училище за момчета и момичета. Около 1807 година остава вдовец и се замонашва. От заглавията на някои негови книги става ясно, че през 1814 година Йоаким Кърчовски става хаджия и даскал, през 1817 година се замонашва и през 1819 година e въведен в сан йеромонах. Заедно със синовете си той обикаля по селата (главно около Щип, Кюстендил и Самоков), за да проповядва и да просвещава народа.
Йоаким Кърчовски умира около 1820 година по време на едно от пътуванията си. Негови синове са Давид Кърчовски (? – 1844) и Георги Кърчовски, свещеник и проповедник в Северна Македония, който около 1820 година се установява в Кратово.
Книжовна дейност.
Дългогодишната просветителска дейност на Йоаким Кърчовски сред обикновения народ му дава възможност да се запознае отблизо с нуждите на българите от по-високо образование, което да се опира на говоримия български език и на по-модерни педагогически практики.
Така просветителската му дейност носи някои нови черти. Той „отваря вратите“ на училището си в Кратово освен за момчета и за момичета. Както е известно, образованието на жените е дело тепърва на Възраждането. В просветната си дейност даскал Яким търси все нови форми, стига до мисълта за печатната книга и последното десетилетие на живота си ознаменува с издаването на ред книги, които са сред първите новобългарски печатни книги след „Неделник“ на Софроний Врачански. Те са издадени в Буда и носят заглавията:
Книгите на Кърчовски са широко разпространени из Македония, за което съдим от списъка на спомоществователите: Щип, Кратово, Струмица, Радовиш, Велес, Битоля, Скопие и други.
Религиозното съдържание на тези книги превръща Йоаким Кърчовски в продължител на съществуващата дотогава книжовна традиция на дамаскинарите, авторите на сборници със смесено съдържание, и на основоположника на българската печатна книга – Софроний Врачански. Това са сборници, които съдържат поучения, тълкувания на библейски текстове, нравоучителни разкази, често с апокрифен характер, като книгите на предшествениците му. Както със занимателното за съвременниците му съдържание, така и с достъпния за читателите език съчиненията на Яким Монах стават много популярни и имат широко разпространение през XIX век. Основното им достойнство е, че са написани на „простѣйшїи ꙗзыкъ Болгарскїй“, тоест на език, близък до говоримия език на българския народ от края на 18 в. и началото на 19 в.
В епохата, когато излизат книгите на Хаджи Йоаким, балканските народи формират своите нации, така че изразите „простейший язик болгарский“, „иждивением же православних христиан щипских и прочих градов болгарских“, не само търсят да спечелят вниманието на „простейшите“ и „некнижни“ читатели, за които църковнославянският език е трудно разбираем, но отразяват едно пробудено българско национално съзнание.
Големият принос на Йоаким Кърчовски за изграждането на българския книжовен език през XIX в. се определя преди всичко от опита му да разреши на практика редица книжовноезикови проблеми – за отношението към традицията, за отразяването на особености от различни български говори, за турцизмите и някои други. Така със съчиненията на този книжовник живата българска народна реч получава по-нататъшно утвърждаване във възрожденската ни книжовна практика. Езиковата практика на Йоаким Кърчовски е част от процеса на изграждане на български книжовен език през XVIII-XIX в.
Памет.
На Йоаким Кърчовски е наречена улица в София (). |
188784 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188784 | Хари Потър и Философският камък (филм) | Хари Потър и Философският камък () е фентъзи филм от 2001 г., режисиран от Крис Кълъмбъс и разпространяван от Уорнър Брос Пикчърс, базиран на едноименния роман на Дж. К. Роулинг. Продуциран от Дейвид Хейман, със сценарий от Стив Клоувс, това е първият филм от филмовия франчайз "Хари Потър". Във филма участват Даниел Радклиф като Хари Потър, Рупърт Гринт като Рон Уизли и Ема Уотсън като Хърмаяни Грейнджър. Действието проследява първата година на Хари в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, когато той открива, че е известен магьосник и започва своето магьосническо образование.
През 1999 г. Уорнър Брос купува правата върху филма за 1 милион британски паунда (около 1,65 млн. долара). Производството започва през 2000 г., когато Крис Кълъмбъс е избран да режисира лентата от списък с режисьори, включващ Стивън Спилбърг и Роб Райнър. Роулинг настоява целият актьорски състав да бъде британски и ирландски, като трите водещи роли (Хари, Рон и Хърмаяни) са избрани през август 2000 г. след открити покани за кастинг. Филмът е заснет във филмовото студио Лийвсден и в различни исторически сгради в Обединеното кралство от септември 2000 г. до март 2001 г.
Филмът е издаден в кината в Обединеното кралство и Ирландия на 10 и 11 ноември 2001 г. Излъчен е на 16 ноември в САЩ, Канада и Тайван, както и официално в Обединеното кралство и Ирландия. Лентата се получава критичен и търговски успех, спечелвайки 974 милиона долара в боксофиса в световен мащаб по време на първоначалното му издаване и над 1 милиард долара с последващи преиздавания, като става най-касовият филм на 2001 г. и вторият най-касов филм по онова време. Филмът е номиниран за много награди, включително Оскар за най-добра оригинална партитура, най-добра режисура и най-добри костюми. Следват седем продължения, започващи с "Хари Потър и Стаята на тайните" от 2002 г. и завършващ с "" през 2011 г., десет години след излизането на първия филм.
Сюжет.
Късно през нощта, Албус Дъмбълдор и Минерва Макгонагъл, професори в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“, заедно с пазителя на дивеча на училището Рубиъс Хагрид, оставят наскоро осиротяло бебе на име Хари Потър пред входната врата на единствените му роднини – семейство Дърсли.
Десет години по-късно Хари живее труден живот с Дърсли. След като по невнимание предизвиква инцидент по време на семейно пътуване до лондонския зоопарк, в което пострадва и братовчед му Дъдли, момчето започва да получава писма по сови. Тъй като чичото и лелята на Хари не искат той да разбере за своя произход, и четиримата се установяват на един остров, за да избягат от писмата. Хагрид обаче ги намира и разкрива на Хари, че е магьосник и е приет в „Хогуортс“, въпреки нежеланието на Дърсли. След като отвежда Хари на „Диагон-Али“, за да си купи всичко необходимо за предстоящата учебна година в „Хогуортс“ и сова на име Хедуиг, която му е подарък за рождения ден, Хагрид го информира за миналото му: родителите на Хари, Джеймс и Лили Потър, умират поради проклятие от ръцете на черния и могъщ магьосник Лорд Волдемор. Хари, единственият оцелял, по този начин става известен в магьосническия свят като „Момчето, което оживя“.
Младият магьосник пристига на гара „Кингс Крос“, за да се качи на влака за „Хогуортс“, и малко след като започва пътуването си, той среща още трима ученици: Рон Уизли, с когото бързо се сприятелява; Хърмаяни Грейнджър, интелигентна вещица, родена от родители мъгъли (не-магьосници); и Драко Малфой, момче от богато магьосническо семейство, с което веднага се създава съперничество. След като пристигат в училището, учениците се събират в Голямата зала, където всички първокурсници биват разпределени от Разпределителната шапка между четирите дома на училището: „Грифиндор“, „Хафълпаф“, „Рейвънклоу“ и „Слидерин“. Въпреки че Разпределителната шапка обмисля поставянето на Хари в Слидерин с Драко, той е поставен в Грифиндор заедно с Рон и Хърмаяни.
В „Хогуортс“ Хари започва да изучава магьоснически дисциплини и открива повече за миналото и родителите си. След като помага на своя съученик от Грифиндор Невил Лонгботъм, Хари е взет в отбора по куидич на Грифиндор като търсач, изключително рядък подвиг за ученици от първа година. Една нощ, докато вървят към кулата на Грифиндор, стълбите се преместват, и пътят, по който Хари, Рон и Хърмаяни са тръгнали, ги отвежда до забранения етаж на замъка. Тримата откриват гигантско триглаво куче на име Пухчо в забранена зона на училището. По-късно Рон обижда Хърмаяни, след като е засрамен от нея в урок по вълшебство, което кара момичето да се заключи в тоалетната. Тя е нападната от планински трол, но Хари и Рон я спасяват, като постепенно се сприятеляват с нея.
Тримата по-късно разбират, че Пухчо пази Философския камък, предмет, който има силата да превърне всеки метал в злато и да произведе отвара, която дава безсмъртие. Хари подозира, че учителят по отвари и ръководител на Слидерин Сивиръс Снейп се опитва да получи камъка, за да върне Волдемор във физическа форма. Хагрид случайно разкрива на тримата, че Пухчо ще заспи, ако му се пусне музика. Хари, Рон и Хърмаяни решават през нощта да опитат да намерят камъка преди Снейп. Те откриват вече заспал Пухчо и се сблъскват с редица предпазни мерки, включително смъртоносно растение, известно като Дяволската примка, стая, пълна с агресивни летящи ключове, и гигантска игра на магьоснически шах.
След като преодолява задачите, Хари открива, че учителят по защита срещу черните изкуства Куиринъс Куиръл се опитва да открадне камъка; Снейп всъщност през цялото време защитава Хари. Куиръл маха тюрбана си и разкрива слаб Волдемор, живеещ на тила му. Чрез магия, направена от Дъмбълдор, момчето намира камъка в джоба си. Черния Лорд се опитва да се договори с Хари за камъка в замяна да съживи родителите му, но той отказва. Тогава Куиръл се опитва да го убие, но вместо това той самият е убит, след като Хари в крайна сметка изгаря кожата му. Куиръл се превръща в прах и кара душата на Волдемор да се издигне от пепелта. Хари изпада в безсъзнание, когато душата на злия магьосник минава през него.
Хари се възстановява в болничното крило на училището, като Дъмбълдор е до него. Директорът обяснява, че камъкът е унищожен и че Рон и Хърмаяни са в безопасност. Дъмбълдор също разкрива как момчето успя да победи Куиръл: когато майката на Хари умрира, за да го спаси, нейната саможертва от любов дава защита на Хари. По-късно Хари, Рон и Хърмаяни са възнаградени с точки за героичните си изпълнения, които ги изравняват в борбата за Купата на домовете със Слидерин. Тогава Дъмбълдор присъжда десет точки на Невил за опита да спре тримата да нарушат правилата, като по този начин Грифиндор печели купата. Хари се връща у дома за лятото, щастлив, че най-накрая има истински дом в „Хогуортс“.
Продукция.
Развитие.
През 1997 г. продуцентът Дейвид Хейман търси детска книга, която да бъде адаптирана в добре приет филм. Той планира да продуцира романа на Даян Уейн Джоунс "The Ogre Downstairs", но плановете му се провалят. Екипът му от Хейдей Филмс тогава му предлага "Хари Потър и Философският камък", като неговият асистент смята предложението за „готина идея“. Хейман представя идеята на Уорнър Брос и през 1999 г. Роулинг продава на компанията правата върху първите четири книги за Хари Потър за 1 милион лири. Искането, което Роулинг има, е Хейман да подбере английски и ирландски актьори; като ирландци са Ричард Харис, изпълняващ ролята на Дъмбълдор, и Фиона Шоу, изиграла образа на Петуния Дърсли; да избира чуждестранни актьори – французи и източноевропейци, където героите са посочени в книгата с такъв произход, както е в "Хари Потър и Огненият бокал" (2005). Роулинг се колебае дали да продаде правата, защото „не иска да дава контрол върху останалата част от историята“, като продава правата на героите, което би позволило на Уорнър Брос да прави неавторски продължения.
Стивън Спилбърг първоначално преговаря да режисира филма, но впоследствие отказва предложението. Съобщава се, че Спилбърг иска адаптацията да е анимационен филм, като Хейли Джоел Осмънт да озвучи Хари Потър, или филм, който да включва елементи и от следващите книги. Роулинг твърди, че няма роля в избора на режисьори за филмите. Хейман припомня, че Спилбърг решава вместо това да режисира "Изкуствен интелект".
След като Спилбърг напуска проекта, започват разговори с други режисьори, включително Крис Кълъмбъс, Тери Гилиъм, Джонатан Деми, Майк Нюел (който по-късно режисира четвъртия филм), Алън Паркър, Волфганг Петерсен, Роб Райнър, Айван Райтман, Тим Робинс, Брад Силбърлинг, М. Найт Шаямалан и Питър Уиър. Петерсен и Райнър се оттеглят от надпреварата през март 2000 г. и изборът е стеснен до Силбърлинг, Кълъмбъс, Паркър и Гилиъм. Роулинг предпочита Тери Гилиъм, но Уорнър Брос избира Кълъмбъс, цитирайки работата му по други семейни филми като "Сам вкъщи" (1990) и "Мисис Даутфайър" (1993) като влияние за решението. Кълъмбъс става фен на книгите, след като дъщеря му го убеждава да прочете първите три, което го кара да се обади на агента си, за да организира среща в Уорнър Брос, за да режисира филма. Когато неговият агент му казва, че най-малко 25 други режисьори са нетърпеливи да управляват проекта, Кълъмбъс иска от агента си да осигури срещата му да бъде последната, за да може да остави „трайно впечатление“ и да бъде „най-свежият човек в студиото в техните спомени“. По време на две седмици чакане Кълъмбъс написва режисьорска версия от 130 страници на сценария, за да обясни визията си за тона на филма. Денят на срещата му с ръководители на Уорнър, включително Алън Ф. Хорн, Кълъмбъс изнася „страстен 45-минутен разговор“ и им показа сценария си с коментари. Седмици по-късно студиото уведомява Кълъмбъс, че получава работата и го изпраща в Шотландия, за да се срещне с Роулинг и Хеймън. Кълъмбъс представя визията си за филма в продължение на два часа, заявявайки, че иска мъгълските сцени „да бъдат мрачни“, но тези, които се развиват в света на магьосниците „да бъдат наситени с цвят, настроение и детайли“. Той се вдъхновява от адаптациите на Дейвид Лийн "Големите надежди" (1946) и "Оливър Туист" (1948), желаейки да използва „този вид тъмнина, това качество в кинематографията“, като същевременно е допълнително вдъхновен от цвета дизайни от "Оливър!" и "Кръстникът" (1972).
Стив Клоувс е избран да напише сценария. Той описва адаптирането на книгата като „трудно“, тъй като тя не „се поддава на адаптация така добре, както следващите две книги“. Клоувс често получава резюмета на книги, предложени като филмови адаптации от Уорнър Брос, които той „почти никога не чете“, но "Хари Потър" буди интересът му. Той излиза и купува книгата и веднага става фен на поредицата. Когато говори с Уорнър Брос, той заявява, че филмът трябва да е с английски актьори, за да е верен на героите. Клоувс е нервен, когато за първи път среща с Роулинг, тъй като не иска тя да мисли, че ще „унищожи рожбата ѝ“. Роулинг признава, че „наистина е била готова да намрази този Стив Клоувс“, но си спомня първата среща с него: „Първият път, когато го срещнах, той ми каза: „Знаеш ли кой е любимият ми герой?“ И си помислих, че ще каже Рон, но той каза „Хърмаяни“. И просто някак се стопих“. Роулинг голям творчески контрол, споразумение, за което Кълъмбъс няма нищо против.
Уорнър Брос първоначално планира да пусне филма през уикенда на 4 юли 2001 г., което създава толкова кратък производствен прозорец, че няколко от предложените режисьори се оттеглят от надпреварата. Поради ограничения във времето датата е върната на 16 ноември 2001 г.
Кастинг.
Роулинг настоява актьорският състав да остане британски. Сузи Фигис е назначена за кастинг режисьор, работейки с Кълъмбъс и Роулинг, при прослушването на главните роли на Хари, Рон и Хърмаяни. Проведени са открити кастинги за трите главни роли, като са допуснати само британски деца. Основните прослушвания се състоят в три части, като участниците в прослушването трябва да прочетат страница от романа, след това да импровизират сцена на пристигането на учениците в „Хогуортс“ и накрая да прочетат няколко страници от сценария пред Кълъмбъс. Сцени от сценария на Кълъмбъс от филма "Младият Шерлок Холмс и пирамидата на страха" (1985) също са използвани в прослушванията. На 11 юли 2000 г. Фигис напуска продукцията, като споделя, че Кълъмбъс не смята нито едно от хилядите деца, които са изслушали, за „достойно“. През август 2000 г. Алън Рикман и Ричард Харис са в последния етап от преговорите, за да изиграят съответно Сивиръс Снейп и Албус Дъмбълдор. Участията им са потвърдени по-късно същия месец. На 14 август 2000 г. любимците на Роулинг Маги Смит и Роби Колтрейн са избрани за ролите на Минерва Макгонъгол и Рубиъс Хагрид. На 21 август 2000 г. Даниел Радклиф, Рупърт Гринт и Ема Уотсън са избрани да играят съответно Хари Потър, Рон Уизли и Хърмаяни Грейнджър. През ноември 2000 г. Джули Уолтърс и Джон Клийз се присъединяват към актьорския състав съответно като Моли Уизли и Почтибезглавия Ник.
Заснемане.
Двама служители на британската филмова индустрия искат филмът да бъде заснет в Обединеното кралство, като предлагат своята помощ за осигуряване на места за заснемане, използването на Лийвсдън Филм Студиос, както и промяна на законите на Обединеното кралство за детския труд (добавяне на малък брой работни часове на седмица и правене на графика на часовете на снимачната площадка по-гъвкав). Уорнър Брос приема предложението. Основните снимки започват на 29 септември 2000 г. в Лийвсдън Филм Студиос. Заснемането на жп гара „Готланд“ в Северен Йоркшир е проведено на 2 октомври 2000 г. Кентърбърийската катедрала и замъкът Инверайлорт в Шотландия са предложени като възможни места за Хогуортс; Кентърбъри отхвърли предложението на Уорнър Брос поради опасения относно „езическата“ тема на филма. Замъкът Алнуик и катедралата в Глочестър са избрани за основни места за „Хогуортс“, като някои сцени също са заснети в училище „Хароу“. Други сцени от „Хогуортс“ са заснети в катедралата Дърам за период от две седмици; те включват снимки на коридорите и някои сцени в класната стая. Училището по богословие на Оксфордския университете служи като болнично крило на „Хогуортс“, а библиотеката на херцог Хъмфри, част от Бодлиевата библиотека, е използвана като библиотеката на „Хогуортс“. Записите за „Привит Драйв“ се провеждат в Бракнел, Бъркшир. Заснемането на улицата отнема два дни вместо планирания един ден, така че хонорарите на жителите на улицата са съответно увеличени. За всички следващи филмови сцени, развиващи се на „Привит Драйв“, записите се провеждат на изграден декор във филмовите студия Лийвсдън, което се оказва по-евтино от заснемането на място. Австралийската къща в Лондон е избрана за място за сцените в „Гринготс“, докато Крайст Чърч, Оксфорд, е мястото за трофейната зала на „Хогуортс“. Лондонската зоологическа градина е използвана като място за сцената, в която Хари случайно освобождава боата от терариума, гара Кингс Крос също е използвана, както се посочва в книгата. Записите приключват на 23 март 2001 г., като финалната работа е извършена през юли 2001 г.
Тъй като американското заглавие е различно, всички сцени, в които се споменава философският камък по име, са заснети два пъти, веднъж с актьорите, казващи „философски“ ("philosopher's") и веднъж с „магьоснически“ ("sorcerer's"). Децата снимат в продължение на четири часа и след това се занимават три часа с училищна работа. Първоначално Радклиф трябва да носи зелени контактни лещи, тъй като очите му са сини, а не зелени като тези на Хари, но лещите причиняват на Радклиф изключително дразнене. След консултация с Роулинг е решено, че Хари може да има сини очи.
Дизайн и специални ефекти.
Джудиана Маковски е дизайнер на костюмите. Тя преработва мантиите за куидич, като първоначално планира да използва тези, показани на корицата на американската книга, но се отказва. Вместо това тя облича играчите по куидич в „пуловери, панталони за фехтовка от 19 век и предпазители за ръце“. Дизайнерът на продукцията Стюарт Крейг създава декорите в Лийвсдън Студиос, включително Голямата зала на „Хогуортс“, базирайки се на много английски катедрали. Въпреки че първоначално е помолен да използва съществуваща стара улица, за да се заснемат сцените на „Диагон-Али“, Крейг решава да построи свой собствен декор, включващ архитектурата на Тюдорите, Джордж и кралица Ан.
Първоначално Кълъмбъс планира да използва както аниматроника, така и CGI анимация, за да създаде магическите същества, включително Пухчо. Ник Дъдман, който работи по "", получава задачата да създаде необходимите реквизити, като „Магазинът за създания на Джим Хенсън“ предоставя ефектите на същества. Джон Копингър заявява, че магическите същества, които трябва да бъдат създадени, трябва да бъдат проектирани многократно. Филмът включва близо 600 снимки със специални ефекти, включващи множество компании. Индустриал Лайт енд Меджик създава лицето на Лорд Волдемор върху тила на Куиръл, Ритъм енд Хюс анимира Норбърт (дракончето на Хагрид); и Сони Пикчърс Имеджиуърк създават сцените с куидича.
Музика.
Джон Уилямс е избран да композира музиката, след като преди това си сътрудничи с Крис Кълъмбъс за "Сам вкъщи" и "". Уилямс композира музиката в домовете си в Лос Анджелис и Тангълуд, преди да я запише в Лондон през септември 2001 г. Една от основните теми е озаглавена „Темата на Хедуиг“, която Уилямс запазва за своята партитура, тъй като „изглежда всички я харесват“ и това се превръща в повтаряща се тема в цялата филмова поредица. Джеймс Хорнър е първият избор за композиране на партитурата, но отказа. Албумът със саундтрак е издаден на 30 октомври 2001 г. в CD формат.
Разлики с книгата.
Кълъмбъс многократно се консултира с Роулинг, за да се увери, че подробностите са правилни. Клоувс описва филма като „наистина верен“ на книгата. Той добави диалог, който Роулинг одобрява. Една от първоначално включените реплики е премахната, след като Роулинг му казва, че ще противоречи директно на събитие в тогава неиздадения пети роман за Хари Потър "Хари Потър и Орденът на феникса".
Няколко второстепенни персонажа са премахнати от филмовата версия, най-известният от които е полтъргайстът Пийвс. Актьорът Рик Маял е избран за ролята, но неговите сцени в крайна сметка са изрязани от филма и никога не са излъчвани. Първата глава на книгата, разказана от гледната точка на Върнън и Петуния Дърсли, отсъства от филма. Първата среща на Хари и Драко в магазина за мантии на мадам Молкин и среднощният дуел не са показани във филма. Във филма отговорността за отнемането на Норбърт е дадена на Дъмбълдор, докато в книгата Хари и Хърмаяни го отвеждат при приятелите на Чарли Уизли. Това налага промяна в сюжетната линия – в книгата Филч залавя Хари и Хърмаяни да излизат от Астрономическата кула, като хваща и Невил и Малфой, докато във филма Хари, Рон и Хърмаяни са заловени, след като Малфой ги вижда в колибата на Хагрид след вечерния час. Според Клоувс това е „единствената част от книгата, която [Роулинг] смята, че лесно може да бъде променена“. Теренът за куидич е променен от традиционен стадион в открито поле, заобиколено от кули за зрителите.
Хронологията на книгата не е наложена във филма. В книгата единадесетият рожден ден на Хари е през 1991 г. На снимачната площадка на „Привит Драйв“ № 4 свидетелствата на Дъдли от основно училище са от 2001 г.
Разпространение.
Маркетинг.
Първият постер на филма е пуснат на 1 декември 2000 г., първият трейлър – на 2 март 2001 г. Видеоиграта, базирана на филма, е издадена на 15 ноември 2001 г. от Електроник Артс за няколко конзоли. Мател печели правата за играчките, базирани на филма, които се продават чрез магазините на Уорнър Брадърс. Хасбро също произвежда продукти, включително сладкарски изделия на базата на тези от поредицата. Уорнър Брос сключва сделка на стойност 150 милиона щатски долара с Кока-Кола за популяризиране на филма, въпреки че някои определят сделката на 40-50 милиона долара за целия свят. Лего произвежда серия от комплекти, базирани на сгради и сцени от филма, както и видеоиграта "Lego Creator".
В кината.
Световната премиера на "Хари Потър и Философският камък" е на 4 ноември 2001 г. в Одеон Лестър Скуеър в Лондон, като киното е подредено така, че да наподобява училището „Хогуортс“. В същия ден се провежда и кино премиерата на филма в България.
Домашна употреба.
"Хари Потър и Философският камък" е издаден през 2002 г. на VHS и DVD. По-късно е издаден на Blu-Ray и 4К UHD.
Прием.
Бокс офис.
В Обединеното кралство и Ирландия "Хари Потър и Философският камък" събира рекордни приходи за един ден от 3,6 милиона лири по време на първия ден от предпремиерните прожекции, надминавайки рекорда на "Играта на играчките 2". Поставя неделен рекорд с брутна печалба от 3,6 милиона лири. Има рекорден втори уикенд от 8,4 милиона лири. Филмът остава на първо място в Обединеното кралство в продължение на пет седмици. Филмът успява да събере 66,1 милиона лири само в Обединеното кралство, което го прави вторият най-касов филм в страната за всички времена (след "Титаник"), докато е надминат от "Mamma Mia!".
В Съединените щати и Канада филмът събира 32,3 милиона долара в деня на премиерата си, счупвайки еднодневния рекорд, държан преди това от ' (1999). Печели 90,3 милиона долара през първия си уикенд, счупвайки рекорда за най-продаваем уикенд на всички времена, който преди това е държан от ' (1997). Той държи рекорда до следващия май, когато "Спайдър-Мен" (2002) събира 114,8 милиона долара по време на първия си уикенд. Освен това филмът чупи рекорда на "Батман завинаги" за най-големия премиерен уикенд за филм на Уорнър Брос. До Коледа се превръща в най-касовия филм на годината, детронирайки "Шрек".
Подобни резултати са постигнати в целия свят. Седмица след премиерата си в Съединените щати, филмът е издаден на 15 допълнителни пазара и поставя рекорд за първата седмица в Германия, като печели 18,7 милиона долара. Той също така поставя рекорди за премиера в Австрия, Бразилия, Дания, Финландия, Холандия, Норвегия, Швеция и немскоезична Швейцария. През следващия уикенд, след като е достъпен в 31 държави, филмът поставя рекордни приходи през уикенда в чужбина от 60,9 милиона долара, включително рекордни премиери в Австралия, Гърция, Израел, Япония (12,5 милиона долара), Нова Зеландия и Испания. Поставя още един задграничен рекорд през уикенда с 62,3 милиона долара от 37 държави през следващия уикенд, включително рекордни откривания във Франция, Италия и френскоговореща Швейцария. По време на излъчването си по кината филмът печели 974 милиона долара в световния боксофис, 317 милиона от тях в САЩ и 657 милиона другаде, което го превръща във вторият най-касов филм в историята по това време, както и в най-касовия филм за годината. В допълнение, филмът побеждава "Туистър" (1996), като се превръща в най-касовия филм на Уорнър Брос за всички времена. 10 години по-късно, когато филмовата поредица е завършена, "Хари Потър и Философският камък" е вторият най-касов филм след "". Box Office Mojo изчислява, че са продадени 55,9 милиона билета за филма в САЩ и Канада.
Критичен отговор.
В Rotten Tomatoes филмът има рейтинг на одобрение от 81% въз основа на 200 отзива, със среден рейтинг от 7,1/10. Критическият консенсус на сайта гласи: „"Хари Потър и Философският камък" адаптира вярно изходния си материал, като същевременно кондензира претрупания разказ на романа във въвличащо приключение на големия екран“. В Metacritic филмът има среден резултат от 65 от 100, базиран на 36 критици, което показва „като цяло благоприятни отзиви“. Публиката, анкетирана от CinemaScore, дава на филма средна оценка „A“ по скала от A+ до F.
Роджър Ебърт нарича "Философският камък" „класика“, като дава на филма четири от четири звезди и особено хвали визуалните ефекти по време на сцените с куидича. Похвалите са повторени както от рецензентите на "Дейли Телеграф", така и от "Емпайър". Рецензентът на "Ю Ес Ей Тъдей" Клаудия Пуиг дава на филма три от четири звезди, като хвали сценографията и героя на Роби Колтрейн, но критикува партитурата на Джон Уилямс, като заключва, че „в крайна сметка много от читателите на книгата може да пожелаят по-магическа музика“. Декорите, дизайнът, кинематографията, ефектите и главният актьорски състав са възхвалявани от Кърк Хъникът от "Холивуд Рипортър", въпреки че смята, че партитурата на Джон Уилямс е „дрънчаща, блъскаща музикална кутия, която просто не млъква“. Тод Маккарти от "Върайъти" сравнява филма положително с "Отнесени от вихъра" и казва: „Сценарият е верен, актьорите са точно подбрани, декорите, костюмите, гримът и ефектите съвпадат и понякога надхвърлят всичко, което човек може да си представи“. Джонатан Форман от "Ню Йорк Поуст" припомня, че филмът е „забележително верен“ на литературния си двойник. |
188787 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188787 | Ту-4 | Туполев Ту-4 (обозначение по класификация на НАТО – Bull) е 4 витлов, съветски стратегически бомбардировач, на въоръжение във ВВС на СССР от края на 40-те до края на 60-те години на ХХ век.
Самолетът е точно копие на американския бомбардировач Boeing B-29 Superfortress.
История на създаването.
Към края на Втората световна война съветска стратегическа авиация практически все още не съществува. Въпреки успехите на съветската „Авиация за далечно действие“ (АДД), закономерно авиационната промишленост се ориентира към самолети, необходими на непосредствените нужди на фронтовата авиация. Поради тази причина загубите на АДД фактически не били възстановявани, а машините на въоръжение, предимно довоенните модели ТБ-3 и СБ, бързо остарели. Към 1943 година практически всички машини от АДД преминават към военно-транспортната авиация.
Скоро ръководството на страната достига до извода, че след войната, особено отчитайки успехите на ВВС на САЩ и разработваното в СССР и САЩ ядрено оръжие, на СССР е жизнено необходима стратегическа авиация. Затова в началото на 1944 година конструкторско бюро „Туполев“ е натоварено със задачата за разработка на нов стратегически бомбардировач за нуждите на ВВС на СССР. Проектът получава индекс „64“.
През 1944 година ВВС на САЩ осъществява масирани бомбардировки на Япония със самолетите B-29, като машини от този модел три пъти осъществяват аварийно кацане на територията на СССР, след претърпени повреди при въздушните сблъсъци с японската авиация.
През 1945 година в АКБ „Туполев“ се получава заповед да се спрат всички собствени разработки на стратегически бомбардировач и в най-кратки срокове да се изкопира B-29, колкото се може по-точно.
Ту-4, който в процеса на изработка получава индекс Б-4, е точно копие на B-29. Изработката дотолкова била копирана, че размерите при проектиране и изработка били вписани в дюймове, които след това се конвертирали в милиметри. Това създава проблеми при изработването и нарушение до известна степен на летателните характеристики на машината. Например ламарината от дуралуминий за обшивката била с размер 1/16 дюйма, която в СССР не се изработвала. Затова била поставяна ламарина с най-близкия по-голям размер, което повишавало масата на самолета.
Единствените системи, които кардинално се отличавали от оригинала, били двигателите. Туполев решава да не се копират американските двигатели „Wright R-3350“, а да се използва двигател АШ-73, конструирани от А. Д. Швецов, който бил достатъчно близък по показатели до тези на оригинала, а също и малко по-мощен.
Копие на оригинала била и конструкцията на дистанционно управляемите отбранителни кули, приспособени за съветските 23 mm оръдия НС-23.
Ту-4 прави първия си пробен полет в чест на Деня на победата над нацистка Германия – 9 май 1947 г. Извършва летателни изпитания, продължили до 1949 година, след което серийното производство започва незабавно. Специализираните части на ВВС на СССР започват да получават новите машини още през 1949 година. Един от проблемите, които срещат, е опитите да се разработи система за презареждане с гориво във въздуха, които са несполучливи, и така радиусът на полета на самолета не позволявал да се достигне територията на САЩ и да се върне обратно. Системи за дозареждане и допълнителни резервоари с гориво бии поставени само в единични бройки.
Модификации.
През 1948 година започват разработките на крилати ракети КС-1. Модификацията на Ту-4 – „Ту-4К“ бил предназначен за работа с тях и бил разработен през 1951 година, като след летателни изпитания, в началото на 1952 година е приет на въоръжение в морската авиация на СССР.
Също така се разработвал и Ту-4 модификация, захранван с 4 реактивни силови установки, но тази разработка така и не е използвана.
Няколко Ту-4 били снабдени с подобрено радиооборудване и средства за разузнаване, за използването им като предни командни постове.
В Китай на базата на този модел опитват да поставят радарно-локационна установка с далечен обхват, които не са успешни поради голямата маса на радара.
Използване.
В процеса на разработка на Ту-4, отново била създадена съветска школа за проектиране на тежки бомбардировачи, като съветските конструктори придобиват безценен опит, въпреки че производството на ТУ-4 е сравнително кратко.
Спрян е от производство през 1952 година, като дотогава са произведени 847 самолета, някои от които са продадени на Китай в края на 50-те години на 20 век.
Ту-4 е заменен от много по-перспективни модели, като например Ту-16 (през 1954) и Ту-95 (през 1956). В началото на 60-те години на 20 век единственият останал в СССР Ту-4 се използвал като летяща лаборатория за разработка на различни варианти на двигатели. |
188795 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188795 | Bon Jovi (албум) | Bon Jovi е първият албум на рок групата Бон Джоуви, издаден през 1984 г. Албумът включва девет песни. "Runway" достига 39- място в класацията Billboard Hot 100 през 1984 г. и 43-то място в класацията за албуми Билборд 200.
Това е единственият албум на Бон Джоуви, който включва песен ("She Don't Know Me"), в написването на която не участва никой от членовете на групата. |
188805 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188805 | Атанас Комшев | Атанас Славов Комшев е български състезател на ЦСКА по борба класически стил.
Биография.
Роден е на 23 октомври 1959 г. в с. Деветинци, Бургаско. Учи в Средно спортно училище „Стефан Караджа“ (Хасково), където тренира борба класически стил с треньор Иван Костов Костадинов.
В голямата борба влиза ударно с вицешампионска титла на световно първенство (1982, 1983 и 1984). Носител на два бронзови медала от световни първенства (1985, 1987). Два пъти печели европейското първенство по борба (1984, 1986). Висше образование завършва в НСА.
Върхът в кариерата му е златният медал на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 90 кг.
На 2 ноември 1994 г. Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел. На 16 km преди Велико Търново, при разклона за с. Пушево, колата се забива в камион, натоварен с тухли. След две мозъчни операции във Велико Търново и София умира на 12 ноември.
В град Карнобат неговото име носи спортна зала и клуб по борба „Олимпиец-Атанас Комшев“. Отборният трофей на държавния шампионат по борба е наименуван „Атанас Комшев“. Негова възпоменателна плоча е поставена на сградата на Средно спортно училище „Стефан Караджа“ (Хасково). |
188814 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188814 | Черна комедия | Черната комедия представлява поджанр на комедията и сатирата, при който теми и случки, които се смятат за табу, се представят по саркастичен или хумористичен начин, но без да губят своята сериозност. Синоним може да бъде изразът „черен хумор“. Комедиантите използват похватите на черния хумор, за да провокират у зрителя чувство на дискомфорт и порив на сериозни мисли, но в същото време и усещане за развлечение и забава.
За пръв път наименованието „черен хумор“ е употребено във френската книга „Антология на черния хумор“ („Anthologie de l'humour noir“)
Предмет на черната комедия са теми, като: престъпление, смърт, домашно насилие, наркотици, изнасилване, убийство, самоубийство, тероризъм, война и различни други. Теми като: полова дискриминация, расизъм, хомофобия, както и различни шеги, свързани с религията или с хората с увреждания, се смятат за „безвкусни“.П.С тези от класа ми са черни комедианци. |
188818 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188818 | Антоан Дард | Антоан Дард (; ок. 1720 – ?) е френски бароков композитор, обоист, изпълнител на виолончело и виола да гамба, музикален теоретик.
Жизнен път и творчество.
За произхода и живота на Антоан Дард се знае твърде малко. Той е роден около 1720 г., а годината на смъртта му е неизвестна. Дард пристига във френския кралски двор във Версайския дворец, първоначално като обикновен виолончелист в Кралската църква и става член на прочутата Кралска музикална академия ("Academie royale de musique"). Сигурно е, че впоследствие е назначен като обоист в кралския двор ("Grand hautbois de la Chambre et Ecurie du Roy"), което е връх в кариерата му.
Антоан Дард има интереси и в областта на музикалната теория. През 1769 г. в Париж издава „Нови музикални принципи“ ("Nouveaux Principes de musique"), посветена на основната музикална теория, базирана на солфежа. През 1769 г. издава книгата „Произход и развитие на музиката“ ("Origine et progression de la musique"), изследваща музикалната история на Париж за последните стотина години – от 1671 г. до неговото съвремие.
Важно занимание в живота на Дард е композирането, но много от неговите творби не са се запазили до днес. Сред вокалните му творби основно място заемат ариетите, баркаролите и кантатите за забавление на краля, разкриващи чувствителен усет за баланс и забележителна реторика. Сред най-важните му творби са 2 запазени колекции от сонати, първата за фагот или виолончело, втората публикувана през 1767 г., за флейта траверсо или цигулка. Тъй като втората колекция е публикувана преди първата, нейният опусен номер е 1. Първата колекция е композирана през 1759 г., но при публикуването си е номерувана като оп. 2. Дард нарича първата си колекция „Плодът на безсънните нощи“. |
188833 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188833 | Попчеви | Попчевите ("Gobiidae"), наричани също кая, са семейство костни риби. Притежават коремни перки, които са сраснали във вендузи, които служат за прикрепването на рибите към дъното. Това ги определя като дънни риби. Името им произлиза от една малка кост в главата, която е под формата на кръст.
Обща характеристика.
Тялото на Попчеви е продълговато, покрито с люспи, голо или с костни пластинки и зрънца. Те имат две гръбни перки, като първата е по-слабо развита от втората и понякога редуцирана. Коремните перки са съединени във вид на фуниеобразен вендуз. На тялото няма странична линия. Тя е предстанета на главатапон серия редове генипори, слизести канали и пори. Понякога липсват слизестите канали и порите. Плавателният мехур е развит или липсва. Яйцата са димерсални, обикновено с яйцевидна, вретеновидна и крушообразна форма. Жълтъкът е хомогенен и съдържа множество различни по големина мастни капки. Ларвеното развитие протича в яйцето при семействата "Neogobius", "Proteorhinus" и "Benthophiloides" или извън него – семействата "Aphya", "Pomatoschistus", "Gobius", "Knipowitschis".
Попчеви са морски дънни риби, като само няколко вида водят пелагичен начин на живот. Повечето обитават морското крайбрежие и се придържат на каменисто, чакълесто и пясъчно дъно или всред водната растителност.
Продължителността на живот не е голяма – някои видове живеят до 2 години и достигат полова зрялост на 7 – 8 месеца. През размножителния период окраската на мъжките се променя при повечето представители. Обикновено цялото тяло и перките стават тъмнокафяви със стоманеносив отенък. Плавниците се удължават, главата променя формата си или костните ѝ образувания изпадат.
Всички видове охраняват яйцата си до излюпването им.
Хранят се с ракообразни, червеи, мекотели и риби.
Всички попчета могат да се използват от човека за храна. Поради малките си размери, повечето представители нямат стопанско значение.
Класификация.
Семейсто Попчеви обхваща около 850 вида, разпространени в тропически, субтропически и умерени морета Те са най-голямата група защитени риби в Черно море. От общо 21 вида в българската акватория, към които спада и най-дребният вид в българската ихтиофауна ("Aphia minuta", с дължина 4 – 5 cm), 8 вида са защитени – Малко попче ("Pomatoschistus minutus"), Дългоопашато попче, Ивичесто попче ("Gobius bucchichi"), Тревно попче ("Zosterisessor ophiocephalus"), Мраморно попче ("Proterorhinus marmoratus"), Змиевидно попче ("Gobius cobitis"), Стронгил ("Neogobius melanostomus"), Сирман ("Neogobius syrman"), Лихнус ("Mesogobius Batrachocephalus") и Ратан ("Neogobius ratan"). Два от срещащите се в България видове, "Neogobius kessleri" и "Benthophilus stellaris", живеят само в долното течение на Дунав. |
188842 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188842 | Кампинас | Кампѝнас е град в щата Сао Пауло, Бразилия. Кампинас е с население от 1 080 999 жители (Преброяване на населението 2010) и обща площ от 797,6 км². Разположен е на 685 метра надморска височина в югоизточната част на страната.
История.
Градът е основан на 14 юли 1774 г.
Население.
1 080 999 (Преброяване на населението 2010) |
188847 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188847 | Антим V Константинополски | Антим V () е гръцки духовник, вселенски патриарх от 1841 до 1842 година.
Биография.
Роден е в 1779 година в тракийското село Неохори, край Родосто, днес Турция. Служи като протосингел на митрополит Григорий Деркоски (1801 - 1821). През ноември 1815 година е ръкоположен за митрополит на Агатополската епархия. През април 1821 година е преместен като митрополит на Анхиалската През юли 1831 година е избран за митрополит на Кизическата епархия. Когато Антим IV е свален от султан Абдул Меджид в 1841 година Антим е избран за патриарх, но умира след 13 месеца на престола на 12/24 юни 1842 година. Погребан е в манастира „Животворящ източник“ в Балъклъ. |
188849 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188849 | Шънджоу 1 | Шънджоу 1 () е първият непилотиран космически кораб Шънджоу.
Описание.
Корабът не е оборудван с животоподдържащи системи и системи за евакуация. След като обикаля Земята 14 пъти, апарата се приземява успешно на 415 км източно от стартовата площадка и на 110 км северно от град Уахай във Вътрешна Монголия.
"Шънджоу 1" няма сгъваеми слънчеви панели, а само слънчеви клетки, които са монтирани на корпуса на апарата. Не е извършил и промени на орбитата си. Според Ки Фарен, главен дизайнер на кораба, само 8 от 13 подсистеми на борда на кораба са били действащи по време на полета. "Шънджоу 1" е проектиран за тестове на ракетата Чан Джън 2Ф. Корабът тества единствено системите за разделяне на модулите, контрол на ориентацията, аеропланиране при навлизане в атмосферата, топлинния щит и прибиране на капсулата след кацане.
На борда на космическия кораб има 100 кг семена, за изследване на ефектите на средата върху тях. Смята се, че на орбиталния модул е имало монтирано пробно разузнавателно устройство, което става пълнофункционално и задължително за всички мисии от Шънджоу 2 нататък. |
188851 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188851 | Горан Стояноски | Горан Бранков Стояноски () е писател от Република Македония.
Биография.
Стояноски е роден в западномакедонския град Кичево в 1966 година. Татко му Бранко Стояноски е съден от комунистическите власти като деец на ВМРО. На литературната сцена се появява в 1998 година със своята първа книга „Шумски сказни“ (Горски приказки) (РУ „Крсте Мисирков“, Кичево). Книгата е посрещната добре и Министерството на културата одобрява едноименен аудио проект. В 2001 година Стояноски публикува романа „Вилар“ (СДК „Кочо Рацин“, Кичево), а в 2005 роман приказката „Дивата убавица“ („Македонска реч“). В 2007 година публикува своята четвърта книга с интересното заглавие „Трпкавица в ногавица“ („Селектор“), а през октомври 2010 година публикува „Доживувањата на Геге супер Геге“ (издание на „Македонска реч“).
Горан Б. Стояновски е застъпен със свои творби в учебниците по македонски язик в четвърто отделение. Публикува разкази в много вестници и детски списания. Стояноски е автор и на много радиодрами, на сценарии за документални радио и телевизионни емисии и на цикъл от десетина радиодрами, работени по народни приказки от Кичевско и заснети под заглавието „Приказни од Кичевско“. Работи в Кичево.
Умира в катастрофа на 21 ноември 2010 година. През февруари 2012 година „Македонска реч“ публикува посмъртно книгата му „Џуџести сказни“. |
188853 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188853 | Екипаж | Екипаж е група хора, обединени в определена структура или йерархия с цел изпълнение на съвместна работа или задача.
Думата екипаж е най-често използвана и произхожда от мореплаването, където екипажът на плавателните съдове изпълнява различни функции за съвместното им управление.
Екипажите на плавателните съдове са подчинени на строга йерархия, в която начело е капитанът (командирът) на съда (командир на екипажа), неговият помощник, младшите командири и най-ниско в йерархията са изпълнителите – моряците. В настояще време в състава на морския екипаж влизат хора от много специалности – навигатор, радист, готвач и др.
В днешни дни думата екипаж се използва и в спорта – за екипите на спортни плавателни съдове (регати, кану-каяк, академично гребане и др.), в космонавтиката, гражданската авиация и мн. други.
Понякога вместо екипаж се използва думата команда. |
188857 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188857 | Шънджоу 2 | Шънджоу 2 (на китайски: 神舟二号) е вторият непилотиран космически кораб Шънджоу. В капсулата за връщане на Земята имаше маймуна, куче и заек като тест на животоподдържаяите системи. Модулът се отдели от кораба след малко повече от седем дена в космоса. Самият кораб остана в космоса още 220 дена.
"Шънджоу 2" беше предвиден за доста по-сериозни тестове на кораба от "Шънджоу 1". Той промени орбитата си три пъти:
Освен животните, на борда имаше и 69 научни експеримента. 15 бяха върнати с модула за завръщане на Земята, а 37 на външна платформа.
Китай не публикува снимки от кацането, което доведе до появата на слухове, че кацането не е било успешно. Според Шведската космическа корпорация, една от връзките между капсулата и парашутите се скъсала, което довело до твърдо кацане.
Мисията на орбиталния модул продължи до 24 август, когато беше контролирано свален от орбита и изгорен в атмосферата. |
188862 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188862 | Брада | Брада е сборно наименование на групата от косми, които покриват лицето. Брадата е характерна за мъжете, повечето от които редовно я бръснат. Някои жени също имат брада.
Понякога брадата е признак на социален или религиозен статус. Тя често придава не само обем, но и царственост на лицето, като не рядко символизира сила, свързана с мъдростта. Присъща е на боговете-отци: Зевс, Посейдон, Плутон, Вотан и други.
В Древен Египет само фараоните имали право да носят брада, но това била фалшива брада във формата на фунийка, привързвана с връвчица, която се закрепвала зад ушите. Там тя имала чисто символично значение, като символ на сила и власт и дори цариците я носели. Някои хора твърдят, че ако искаш да имаш по-гъста брада трябва да се бръснеш по-често. Всички, които вярвали в Бог били с бради, затова през 17 век това било почитано като мъжете си оставяли лицето окосмено. |
188865 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188865 | Стефан Орманджиев | Стефан Стоянов Орманджиев е български футболен съдия и вицепрезидент на БФС. Играл е футбол в ПФК ЦСКА (София) – юноши, „Граничар“ Свиленград и ФК „Банкя“.
Умира на 4 януари 2017 г. след тежко боледуване.
Биография.
Завършва НШЗО гр. Плевен през 1973 г. и ВИАС през 1978 г. От 1978 – 1988 г. упражнява професия строителен инженер във „Водоканалпроект“ и „Спортпроект“.
През 1989 г. с приятели основават фирма „Музикална къща Джо“ и отварят първата частна дискотека в България. По-късно става собственик и президент на фирмата, която развива музикален бизнес и става много популярна с изданията си под търговската марка „Бейби рекърдс“.
В периода до 1998 г. фирмата е продуцент на музикални заглавия, а Стефан Орманджиев продуцира DJ конкурси и радио предавания в популярното тогава Радио 99. През 1991 – 1992 г. участва в предаването на БНТ „Треска в събота вечер“.
Кариера.
В периода 2004 – 2006 г. Президент на ПФК ЦСКА София. Два пъти шампион на България с ЦСКА сезон 2002/2003 и сезон 2004/2005 г. През сезон 2002/2003 г. ПФК ЦСКА постига уникалния за страната рекорд – 13 последоветелни победи през есенния дял на шампионата.
Носител на Купата на България сезон * 2005/2006 г. Носител на Супер купата на България за 2006 г. Участник в групите на УЕФА сезон 2005/2006 г., като през есента на 2005 г. ЦСКА постига знаменателни победи: срещу Европейския клубен шампион Ливърпул с 1:0 като гост и отстранява от турнира отбора на Байер Леверкузен с 2 последователни победи с 1:0. |
188872 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188872 | Елф (рок група) | „Елф“ () е бивша американска блус рок група от град Кортланд ("Cortland"), щата Ню Йорк, САЩ.
Сформирана е през 1967 г. в състав: вокал и басист Рони Джеймс Дио, клавишни Дог Тейлър, барабани Гари Дрискол и китари Ник Пантас и Дейвид Фейнщайн. Оригиналното име на групата е „Илектрик Елвс“ ("The Electric Elves"), но за по-кратко се преименуват на „Елвс“ ("The Elves") и най-накрая в средата на 1970-те години се спират на „Елф“. Групата се разпада, след като издава 3 албума, когато почти всичките нейни членове преминават в новата група "Rainbow" на Ричи Блекмор.
История.
През 1970 г. групата претърпява автомобилна катастрофа, която взима живота на Ник Пантас. Групата решава да не го заменя. Дог Тейлър се възстановява от раните си и напуска групата и е заменен от Мики Лий Сол.
Дебютния едноименен албум на групата е продуциран от членовете на Deep Purple Роджър Глоувър и Иън Гилън, които забелязват „Елф“ през 1972 г. През следващите няколко години групата се радва на умерен успех, като открива концертите на „Purple“.
Дио пее и свири на бас до 1973 г., когато Крейг Грубър се присъединява към групата. Същата година Фейнщайн напуска и е заменен от Стив Едуардс. Фейнщай създава впоследствие The Rods, които имат умерен успех като откриват концерти на групи като Judas Priest, Iron Maiden и Metallica.
През 1974 г. Дио е помолен от Глоувър да пее в соло проекта му „The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast“. Плътния и силен глас на Дио привлича вниманието на Ричи Блекмор (който току-що е напуснал „Deep Purple“) и търси музиканти за първия си соло проект „Ritchie Blackmore's Rainbow“. Той решава да използва „Елф“ за този албум и така на практика заменя Едуардс, а групата сменя името си на Рейнбоу. След като записват албума Дрискъл, Грубер и Сол са сменени с Кози Пауъл, Джими Бейн, Тони Карей, който свирят с Блекмор и Дио на последвалото турне. Това е края на „Елф“.
Източници.
Преведена от английската Уикипедия |
188873 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188873 | А група 1953 | А Републиканска футболна групасезон 1953
Групата е съставена от 16 отбора, играе се всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. За победа се начисляват 2 точки, за равенство 1, а за загуба не се начисляват точки. Отборите заели последните шест места отпадат в Б група. Новите отбори в групата са ВВС (София), Строител (София), Червено знаме (Станке Димитров), Академик (Сталин) и Спартак (Пловдив). Актуален шампион е ЦДНА (София). Сезон 1953 е 30-ото издание на най-горната дивизия в българския шампионат по футбол.
Класиране.
"Червено знаме (Станке Димитров) е изваден от групата по средата на втория полусезон, като резултатите му дотогава са зачетени, а на противниците му до края на сезона са присъдени служебни победи с по 3:0."
"В първенството е включен Сборен отбор на Доброволните спортни организации (ДСО), който всъщност е националния отбор на България. Целта е обиграването му за предстоящите квалификации за Световно първенство. След X кръг националният отбор е изваден от А група, като дотогава е изиграл 13 срещи, в които резултатите първоначално се зачитат, но след изваждането му са анулирани. Участието на националния отбор на България в А група засяга директно няколко клуба – ОСГ (София), Ударник (София) и Спартак (София), които са лишени от ключови футболисти, а ОСГ (София) и от треньора си – по това време селекционер на националите. За ОСГ (София) липсата на играчи води до загуба в борбата за титлата с Динамо (София), докато отслабването на отбора на Спартак (София) му коства изпадане в Б група." |
188880 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188880 | Elf (албум) | Elf е дебютен студиен албум на групата на Рони Джеймс Дио Elf, издаден през 1972 г. По това време Рони все още използва рожденото си име Роналд Падавона.
След този албум Стийв Едуардс заменя Дейвид Файнщайн на китарата, а Крейг Грубър започва да свири на бас вместо Рони. Този състав, без Файнщайн, записва албума "Ritchie Blackmore's Rainbow".
Песни.
Всички песни са написани от Дрискол, Файнщайн, Дио, Сол. |
188885 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188885 | Carolina County Ball | „Carolina County Ball“ е втори студиен албум на рок групата Elf, издаден през 1974 г. В САЩ и Япония е издаден под името "„LA 59“". Песента "„Ain't It All Amusing“" става популярна в баровете във Великобритания. В "„Annie New Orleans“" и "„Carolina County Ball“" си личи израстването на групата от предишния им албум.
Песни.
Всички песни са написани от Дио и Сол. |
188892 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188892 | Trying to Burn the Sun | Trying to Burn the Sun е трети и последен студиен албум на рок групата Elf, издаден през 1975 г. В него си личи влиянието на Deep Purple и по-точно на Ричи Блекмор – албумът е записан по времето, когато групата се превръща в Rainbow и е по-тежък от предишните два. „Trying to Burn the Sun“, като че остава незабелязан от публиката, може би защото същата години излиза и „Ritchie Blackmore's Rainbow“.
Песни.
Всички песни са написани от Дио и Сол. |
188896 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188896 | Списък с епизоди на „Малките титани“ | Това е списъкът с епизоди на анимационния сериал „Малките титани“ с оригиналните дати на излъчване в САЩ и България.
Сезон 5.
Специален епизод.
Това е наполовина дълъг епизод (12 минути), представен в Postopia.com, детския уебсайт на Post Cereals, като част от промоционална онлайн кампания. Никога не е излъчван по телевизията.
Филм.
Warner Bros. продуцират филм, базиран на сериала, който е излъчен по телевизията и се разпространява на DVD; излъчен е по Картун Нетуърк в края на 2006 г. и е пуснат на DVD през февруари 2007 г. „Изгубеният епизод“ е включен като бонус на DVD-то. |
188898 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188898 | The Gargantuan | The Gargantuan е компилационен албум на групата Elf, съдържаща втория и третия албум на групата („Carolina County Ball“ и „Trying to Burn the Sun“), с изключение на песента „Happy“.
Източници.
Преведена от английската Уикипедия |
188901 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188901 | The Elf Albums | The Elf Albums е втори CD компилационен албум, издаден през 1994 г. Съдържа студийните албуми на Elf „Carolina County Ball“ (озагалвен „LA 59“ в САЩ и Япония) и „Trying to Burn the Sun“. Тук е включена и песента „Happy“, която липсва на предишната компилация „The Gargantuan“.
Източници.
Преведена от английската Уикипедия |
188902 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188902 | Камили | Камилите ("Camelus") са род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици.
Познати са 2 съвременни вида камили – едногърба и двугърба камила, както и три изкопаеми вида. Обитават сухите пустинни местности на Северна Африка, както и Западна, Централна и Източна Азия. Тези 2 съвременни вида са опитомени и се използват за добив на мляко и вълна, както и като работни животни.
Терминът се използва и в по-широко значение за описване на сродните представители на семейство Камилови, обитаващи Южна Америка – лама, гуанако, алпака и викуня.
Средната продължителност на живот на камилите е между 40 и 50 години. Зрелите екземпляри достигат на височина до 1,85 m при плешката и до 2,15 m при гърбицата. Самата гърбица е около 30 cm. Камилите могат да бягат със скорост до 65 km/h за кратки разстояния, но могат да поддържат скорост от около 40 km/h за дълго време.
Фосилните останки показват, че предшественикът на съвременните камили е живял в Северна Америка през палеогена и едва по-късно се разпростира в по-голяма част от Азия. За първи път камилите са опитомени около 2000 година пр.н.е.
Произход на името.
Името „камила“ навлиза и се преобразува в латинския и гръцкия език, от древната дума "gāmāl" с корени в иврит или финикийски език, вероятно носеща значението на „нося“ или „превозвам“ (сходна и с дума , "джамала") .
Понякога името 'камили' се използва и за шестте представители на семейство Камилови, две от които са същински камили (едногърба и двугърба), а останалите четири са камилоподобните южноамерикански представители лама, гуанако, викуня и алпака.
Разпространение.
Камилите живеят в пустинните райони. Най-многобройни са в Североизточна Африка, по-малко са в Азия. В света има около 15,4 милиона камили, от които едногърбите наброяват 14 милиона, а двугърбите 1,4 милиона.
Едногърбите камили могат да бъдат открити предимно в Сомалия, Сахел, Магреб, Близкия изток и Индийския субконтинент. Около четвърт от общия брой камили в света се намира в Сомалия и сомалийския регион на Етиопия, където са важна част от номадския начин на живот на местното население – използват се за транспорт и храна. Едногърбите камили са предимно домашни животни.
Популацията на двугърбите камили е намаляла до около 1,4 милиона животни, като по-голяма част от тях са одомашнени. Срещат се и двугърби камили в диво състояние, чийто брой е около 1000, главно в студените Азиатски пустини на Китай и Монголия .
В Централна Австралия съществува популация от подивели едногърби камили , за която се счита, че произлиза от малък брой подивели животни, пренесени на континента и използвани за транспорт през 19 и 20 век. Тази популация достига до около 1 000 000 индивида и нараства с темп от около 18% за година. Властите в Австралия са взели решение за редуциране на популацията, тъй като тя консумира изключително ценни ресурси, използвани за отглеждане на овце. Това е така наречената австралийска дива камила.
Малка популация от едногърби и двугърби камили наброяваща около 100 индивида е била интродуцирана в югозападните американски щати през 1850-те и е била поддържана до края на 20 век. Това са животни докарани от Турция за нуждите на американската армия в рамките на т.нар. американски камилски корпус. Първоначално са използвани в рамките на експеримент по формирането на бойна единица, основана на камили, а по-късно са използвани за товарни животни в мините наоколо. Част от американските камили са освободени след края на военния експеримент, но не успяват да формират естествена популация.
Двадесет и три двугърби камили са пренесени в канадската провинция Британска Колумбия по времето на златната треска около и след 1862 година.
Биологични особености.
Те са изключително издръжливи на лишения. Счита се, че камилите могат да издържат без вода около една седмица, а без храна – 10 дни. Гърбиците на камилите не са от складирана вода, както неправилно се вярва, а от мастна тъкан. Концентрирането на мастни запаси в част от тялото, например в гърбицата, минимализира отлагането на мазнини в други части на тялото, а това от своя страна има значение за усиления топлообмен – приспособление за живот в топъл климат . Мазнините, натрупани в гърбицата, са много ценен ресурс при недостиг на храна и вода – при метаболизирането на 1 грам мазнини се отделя около 1 грам вода, при което се генерира изключително голямо количество енергия .
Способността на камилите да издържат на безводие за дълго време е също резултат от много физиологични приспособления. Техните еритроцити са с овална форма за разлика от тези при другите бозайници, които са кръгли и дисковидни. Това е с цел да се улесни придвижването им в дехидратирано състояние. Еритроцитите им са значително по-стабилни в сравнение с тези от други животни и са способни да издържат на големи вариации в осмотичното налягане, което е свързано с обезводняването и последващо поемане на вода – от 100 до 150 l на едно пиене .
Камилите са способни да издържат промени в телесната температура и съдържанието на вода, които биха умъртвили повечето други животни. Тяхната телесна температура варира от 34 °C през нощта до 41 °C през деня, като едва над тази температура започват да отделят пот. Горната граница на телесната температура не се достига при сравнително меки климатични условия, поради което камилите може да не се потят през целия ден. Изпарението на пот става от повърхността на кожата, а не от козината, поради което тялото се охлажда много ефективно за сметка на минимални загуби от вода.
Особеностите в строежа на ноздрите помагат за задържането на вода при издишването .
Счита се, че камилите могат да поемат достатъчно количество вода при поглъщането на храната си при сравнително благоприятни условия, което от своя страна ги прави независими от питеен източник .
Козината на камилите отразява слънчева светлина, което ги изолира от лъчението на пясъка. Обезкосмена камила се поти с около 50% повече, за да предотврати прегряването на тялото. Друго приспособление са дългите крайници, които я отдалечават от топлата земя. Камилите са в състояние да плуват .
Бъбреците и храносмилателния тракт на камилите са изключително ефективни при задържането на вода. Урината е под формата на гъст сироп, а изпражненията са сухи, способни да горят .
Генетични характеристики.
Кариотипът на камилите е обект на различни научни публикации , но няма ясна стандартизация по отношение на хромозомната номенклатура. Според относително нови експерименти, направени след сортиране на камилските хромозоми е направено заключението, че камилите имат общо 74 хромозоми (2n=74) разпределени в 37 двойки – една двойка полови хромозоми и 36 двойки автозоми. Автозомите са с различна структура – една двойка хромозоми са метацентрични, три двойки са субметацентрични, а останалите 32 двойки са акроцентрични .
Съгласно предположения, основани на молекулярно-генетични изследвания, камилите от стария и новия свят са се отделили еволюционно преди около 11 млн. години . Въпреки това, разделянето в отделни видове не е завършило, тъй като южноамериканските камили са способни да се кръстосват с афроазиатските си родственици (например „кама“) . Камата е изкуствен хибрид между едногърба камила и лама, създаден единствено от научен интерес. Едногърбите камили са около шест пъти по-големи на размери в сравнение с ламите, затова при получаването на хибрида е осъществено изкуствено осеменяване на женска лама с мъжка едногърба камила. Опитите за използване на мъжка лама и женска едногърба камила са неуспешни. Мъжки екземпляр от кама притежава къси уши и дълга опашка, подобно на камилите, но няма гърбица, а копитата са сходни с тези на ламата. На четиригодишна възраст мъжките ками стават полово зрели и започват да бъдат привличани от женски лами или женски гуанако. Получена е и женска кама, отново след изкуствено осеменяване. Съществува и хибрид между едногърба камила и гуанако, които е важен обект на генетични изследвания. Кръстоски между едногърби и двугърби камили са също възможни, като поколението е с по-големи размери от тези на двамата родители и се характеризира с една гърбица. Женските на тези хибриди могат да се чифтосват с мъжки двугърби камили до плодовито поколение. Хибриди между едногърба и двугърба камили могат да се открият в Казахстан.
Еволюция.
Наличните доказателства от фосилни останки сочат за родина на камилите Северна Америка, като първите представители най-вероятно се появят през палеогена. Едва по-късно камилите мигрират и навлизат в Азия.
Едни от първите известни предшественици на съвременните камили са представителите на род "Protylopus", живели на територията на Северна Америка преди около 40 до 50 млн. години (по време на еоцена). Това са малки животни с размерите на заек, но наподобяващи антилопа. Преди около 35 млн. години се появяват представителите на род "Poebrotherium", които са обитавали американските савани. Техните размери са значително по-големи, а на външен вид приличат на съвременните лами и камили.
Около 10 млн. години по-късно, промяната на климата и околната среда в Северна Америка е предизвикала и появата на по-близки предшественици, сред които дълговратите представители на род "Aepycamelus" и бързоподвижните видове от род "Stenomylus".
Преди около 3 млн. години се появява и род "Procamelus", сочен за директен предшественик на съвременните камили. В рамките на последните 1 млн. години, предшествениците на камилите се разселват в Южна Америка, където окончателно се формират новите биологични видове – лама, алпака и викуня, както и в Азия, където по-късно се формират видовете едногърба и двугърба камила. Южноамериканските и азиатските камили са все още еволюционно близки, поради което е възможно създаването на изкуствени кръстоски.
Последният представител на северноамериканските камили е "Camelops hesternus" изчезнал с появата на конете, пещерните мечки, мамутите, мастодонтите, американските пещерните лъвове и първите миграции на хора от Азия .
Използване на камилите от човека.
Камилите са одомашнени от древните хора, населявали Сомалия около 2000 г. пр.н.е. . Голяма част от световната популация камили е опитомена и се използва от хората, а екземплярите срещащи се в естествена среда са вторично подивели. За последно камили в естествена среда и недокоснати от хората са живели преди 12 000 – 10 000 години. Оттогава, човека активно опитомява и използва почти цялата световна популация от камили.
Товарно животно.
Приспособленията, облекчаващи суровия живот в пустинята, позволяват използването на камилите в качеството им на товарни животни. Понякога камилата бива наричана метафорично „кораб на пустинята“. Кервани от камили векове наред пренасят товари и хора през пустините. Керванът представлява навързани една след друга камили, които следват водача.
Камилите се използват от човека от древни времена. Способността им да пренасят тежки товари е забележителна. Камилата може да носи близо половината от собственото си тегло във вид на товар, а понякога дори и толкова, колкото тежи самата тя – над 500 килограма. С такъв товар животното може да крачи без престой в продължение на 80 часа. Народите, населяващи пустинята, наричат камилата „джамач“, което означава „красива“. Камилата е била мерило за богатство.
Употреба в армията.
Първите седла за камили се появяват около 1200 г. пр.н.е. и това позволява използването на двугърбите камили в качеството на ездитни животни. Първите арабски седла са били разположени много назад на гърба на камилата, а контрола върху движението на животното е осъществяван с помощта на дълга пръчка. Между 5 и 1 в. пр.н.е. двугърбите камили започват да се използват за нуждите на армията. С това се появяват и нов тип седла, които се разполагат директно върху гърбиците и представляват неподвижна, но извита основа, разпределяща тежестта на ездача равномерно върху гърба на животното.
Кавалерийски отряди, базирани на камили се използват от различни държави във войните, водени на територията на Африка, Близкия изток и дори около границите на Индия. Армиите са използвали камили и като товарни животни, вместо коне или мулета.
Източник на месо.
Камилите са важен източник на месо за хората, обитаващи пустинята. От тялото на една камила може да се добие голямо количество храна – например мъжка едногърбата камила тежи около 400 kg, а двугърбата може да достигне до 650 kg. Женските са по-леки, достигащи на тегло между 250 и 370 kg. Гърдите, ребрата филето и половите членове се предпочитани части за храна, но гърбицата е считана за деликатес и е сред най-ценените . Месото на камилите се описва като подобно на телешкото, като при възрастните камили е жилаво и по-малко ароматно. Месото се подлага на продължителна топлинна обработка преди да е готово за консумация.
Месото на камилите е използвано за храна от столетия. Има писмени източници от Древна Гърция, които посочват използването на камили за приготвяне на ястия в Персия, като това са обикновено печени цели камили за различни събирания и мероприятия. Римският император Елагабал е обичал камилско месо. Камилското месо се използва за храна в определени култури и региони, като например в Сомалия, Саудитска Арабия, Египет, Либия, Судан, Казахстан и редица други страни, където алтернативите за набавянето на животински протеини са ограничени. В някои други места освен месото за храна се използва и кръвта на камилите. Така например в Кения камилската кръв е важен източник на желязо, витамин D, соли и минерали. В редки случаи ястия от камилско месо се сервират и на територията на Австралия.
Източник на вълна.
Една камила дава от 2 до 4 килограма вълна, която е значително по-здрава от овчата. От нея изработват ръкавици, пуловери, одеяла, но никога не тъкат килими. Обичаят строго забранява да се стъпва върху камилска вълна, тъй като тя се смята за нещо „чисто“. Използва се също и здравата ѝ кожа, която е отличен топлоизолатор (въпреки че и козината ѝ има това свойство). Кожата и вълната на камилата намират много приложения в бита на народите, обитаващи пустинята.
Добив на мляко.
Камилското мляко е основна хранителна суровина за номадските народи, населяващи пустините. Млякото е богато на витамини, минерали, белтъци и имуноглобулини, но съдържа много по-малко мазнини и холестерол от кравето мляко. Млякото на камилата е сладникаво и ароматно. Обикновено камилското мляко се консумира прясно или след заквасване под формата на разредено кисело мляко. Ниското съдържание на твърди вещества и мазнини не позволява получаването на гъста консистенция сред заквасване. Именно заради малкото количество мазнини добивът на масло или сметана от камилско мляко е неефективен. Въпреки това от камилско мляко се извлича масло и много мека извара.
До края на 20 век, камилското мляко не е използвано за получаване на сирене, тъй като подсирващите ензими използвани за промишленото производство на сирене не са в състояние да хидролизират белтъците на камилското мляко и да коагулират получения разтвор. В началото на 21 век се появяват технологии, позволяващи обработката на камилско мляко за получаване на сирене . Камилското сирене е с ниски нива на холестерол и е сравнително лесно за усвоване от лактозонетолерантни хора. Предлагането на сирене от камилско мляко е основно на местните пазари в региони, където се отглеждат камили. Поради рестрикциите за търговия с млечни продукти, произхождащи от тези места, покупката на камилско сирене извън тези региони е изключително трудна.
Камилите се доят 4 пъти на ден, като през това време малкото камилче трябва да е до майка си – в противен случай тя няма да допусне да я издоят.
Камилите в символиката.
Изображенията на камили присъстват на няколко герба и знамена, но самата камила не е хералдически символ. Камилата присъства на герба на исетската провинция, съществувала в рамките на руската империя между 1737 и 1781 година. Камили са изобразени на герба и флага на Челябинск (едногърба камила) и на Челябинска област (двугърба камила). Едногърба камила е изобразена и на герба на Еритрея. |
188906 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188906 | Трофей на Футболната лига | Трофеят на Футболната лига е футболен турнир за отбори от по-ниските нива на Футболната лига на Англия, в някои сезони участват и водещите отбори в Националната конференция.
Турнирът е създаден под името "Associate Members' Cup". Официалното име се сменя периодично в зависимост от спонсорите и трофеят носи името „Джонстънс Пейнт Трофи“ (за 3 години от 2006).
Седем отбора са били по два пъти носители на купата, но все още няма отбор, който да е постигнал това трети път. Бристол Сити и Карлайл Юнайтед са достигали финал по четири пъти, като Бристол побеждава в турнира два пъти (през 1986 и 2003), а Карлайл само през 1997.
Структура.
В сегашния вариант на турнира участват всички отбори от Първа лига и Втора лига и от сезон 2006/07 отборите се елиминират в една среща. Отборите са разделени на северен и южен регион, като в първия кръг са разделени на четири региона. Финалът традиционно се играе на стадион „Уембли“, но по време на обновяването на стадиона от 2001 до 2007 г. срещите се провеждат на „Милениъм Стейдиъм“, Кардиф.
Предишни финали.
Associate Members' Cup
Фрейт Роувър Трофи
Шерпа Ван Трофи
Лейленд ДАФ Къп
Автоглас Трофи
Автоуиндскрийнс Шийлд
ЛДВ Ванс Трофи
Трофей на Футболната лига
Джонстънс Пейнт Трофи |
188916 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188916 | Шънджоу 3 | Шънджоу 3 (на китайски: 神舟三号) е третият непилотиран космически кораб Шънджоу. Всъщност, това е първият китайски космически кораб, който би могъл да бъде пилотиран и целта му беше да тества системите, необходими за поддръжка на човешкия живот в космоса. В космическия кораб имаше кукла, която симулираше жизнените функции и показатели на човешкото тяло: пулс, дишане, метаболизъм и други.
Изстрелването беше забавено няколко месеца поради промени в дизайна. Първоначално било предвидено "Шънджоу 3" да бъде с нов интериор, но поради проблеми с интегрирането му бил върнат старият дизайн. Смята се, че "Шънджоу 3" променил два пъти орбитата си. Първия път на 29 март в 10:15 UTC, което го поставило в орбита с параметри 330,2 км "x" 337,2 км. Вторият път на 31 март. И в двата случая орбитата била повдигната. "Шънджоу 3" бил инжектиран в орбита с инклинация 42.40° - малко по-малко от предшествениците си "Шънджоу 1" и "Шънджоу 2", които летяха при инклинация 42.59°.
На борда имаше 44 експеримента. В това число камера-спектрограф, сензор за облаци, сензор за радиация, система за следене на слънчевата ултраволетова активност, детектор на атмосферния състав, детектор за плътността на атмосферата и други. На борда имаше и видео камера, която засне Земята през амбразурата на капсулата. Предварително записан женски глас беше предаден по радиото като тест на комуникационната система.
"Шънджоу 3" се приземи успешно след 103 орбити. За разлика от "Шънджоу 2", този път бяха публикувани снимки, като доказателството за успешното приземяване. Мисията на орбиталния модул приключи през октомври 2003, а пренавлизането и изгарянето в земната атмосфера стана на 12 ноември.
На тази мисия за първи път беше осигурена аварийна система за катапултиране. |
188918 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188918 | Химн на Судан | Ние сме войници на Господ и на нашата земя (араб. نحن جند الله جند الوطن) е националният химн на Судан.
До обявяването на независимостта днешният химн на Република Судан е бил химн на Суданските въоръжени сили.
Оригинален текст (на арабски).
نحن جند الله جند الوطن<br>
إن دعا داعي الفداء لم نخــن<br>
نتحدى الموت عند المحن<br>
نشترى المجد بأغلى ثمن<br>
هذه الأرض لنا فليع<br>ش
سوداننا علماً بين الأم<br>م
يابني السودان هذا رمزكم<br>
يحمل العبء ويحمى أرضكم<br>
Текст на български.
Ние сме армията на Бога и на нашата страна,<br>
Ние никога няма да отстъпим, когато ни призоват към саможертва.<br>
Забравяме смъртта, трудностите и болката,<br>
Да добием славата си на добра цена.<br>
Да живее дълго нашата страна – Судан,<br>
И да покажем на всички нации пътят.<br>
Синове на Судан, призовани сте да служите,<br>
Изпълнете задачата, да запазим нашата страна.<br> |
188919 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188919 | Александър Бекерел | Александър-Едмон Бекерел, известен и като Едмон Бекерел, е френски физик, изучавал слънчевия спектър, магнетизма и електричеството. Работи и по луминесценцията и фосфоресценцията. Той е син на Антоан Бекерел, който е пионер в изследването на физически явления, свързани с електричеството и луминесценцията, и баща на Анри Бекерел. |
188925 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188925 | Адрар (Мавритания) | Адрар (; правопис по американската система BGN: "Adrar") е административна област на Мавритания, с площ 215 300 км² и население, според изчисления от юли 2019 г., 61 100 души. Името на областта идва от платото Адрар. Главен град на областта е Атар. Други големи градове са Чум, Чингети и Уадан. Областта граничи със съседните на Мавритания държави Западна Сахара и Мали.
Разделение.
Адрар е разделен на 3 департамента: |
188927 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188927 | Асаба | Асаба (; правопис по американската система BGN: "Assaba") е една от областите на Мавритания. Разположена е в южната част на страната и граничи с Мали. Площта на Асаба е 36 600 км², а населението, според изчисления от юли 2019 г., 377 700 души. Главен град на областта е Кифа. Друг голям град е Канкоса.
Разделение.
Асаба е разделен е на 5 департамента: |
188931 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188931 | Химн на Саудитска Арабия | Ал-Нашӣд ал-Уатании ал-Сауди (, накратко "Ал-Нашӣд ал-Уатании") е националният химн на Саудитска Арабия от 1950 година. Автор на текста е Ибрахим Хафаджи, а на музиката Абдул Рахман ал-Хатеб. |
188940 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188940 | Ту-16 | Ту-16 (име по класификация на НАТО: Badger, в превод – „язовец“) е съветски двумоторен реактивен ракетоносец-бомбардировач, с далечно действие, произведен от конструкторско бюро „Туполев“.
Произвеждан е в различни модификации, включително ракетоносен вариант, самолет – прехващач, самолет за радио-електронна борба и др. Серийно се произвежда от 1953 до 1963 г.
На въоръжение във ВВС на СССР, Русия и страните от бившата СССР, в продължение на повече от 50 години. Също така е бил на въоръжение в ВВС на Египет, Ирак, Индонезия, произвеждан е в Китай, под названието „Xian H-6“. За времето в което е произвеждан, са достигнати 1509 броя Ту-16.
История.
В края на Втората световна война СССР възобнобява изоставената си програма за стратегическа авиация с далечно действие, като в следвоенните години първата машина от този тип се явява Ту-4, четиримоторен витлов самолет, копие на американския B-29 „Superfortress“.
Още в края на 40-те години на ХХ век става ясно, че бъдещето на авиацията е в самолетите, снабдени с реактивни двигатели. Това е потвърдено и от войната в Корея през 50-те години, когато макар и отлично екипираните В-29, трудно преминават през мощната противовъздушна отбрана (ПВО).
Освен това, съветския военноморски флот има нужда от самолет, който може да бъде ефективно средство срещу превъзхождащият ги надводен флот на западните сили, по време на студената война.
Техническото задание по създаването на самолета, – радиус на действие по задание около 3000 км, околозвукова скорост и бомбен товар 7 тона, – били готови още в края на 40-те години, но нуждата от модерни и подходящи двигатели отлага проекта.
Конструкторско бюро Туполев в това време разработва редица експериментални модели, които по-късно стават прототипи на самолета Ту-16. В това число трябва е разработката с кодово наименование „82“ – първият фронтови бомбардировач със стреловидни крила и два реактивни двигателя. Модел „82“ не е приет на въоръжение, защото военните одобряват проекта на конкурентното конструкторско бюро „Илюшин“ – Ил-28. Поради тази причина останалите от проототипа „82“ разработки, се използват в проектите за създаване на по-късния модел фронтови бомбардировач Ту-22.
Непосредствен предшественик на Ту-16 е модел с кодовото название „86“, разработката на който започва през 1948 година. Прототипът обезпечава полет с 2-тонна бомба, на разстояние до 4000 км, височина 6000 м и скорост – 980 км/ч.
На 29 август 1949 година СССР провежда изпитания на ядрената бомба РДС-1 и започва подготовка за серийно производство на бомба РДС-3. Това изисква от авио-конструкторската промишленост на СССР, да създаде далечинен бомбардировач, способен да достави до целта това оръжие, като се има предвид че теглото на бомбата превишава 5 тона. Освен това, самолетът трябва да има отопляемо бомбохранилище, а конструкцията на машината трябва да притежава ефикасна защита на екипажа, от въздействието на радиацията и поразяващите фактори на ядреното оръжие. На военната авиация е необходим не просто самолет, летящ със скорост два пъти по-висока от тази на Ту-4, а самолет, способен да достигне далечинния обхват на Ту-4.
Изследванията на КБ „Туполев“ по модела „86“, показват, че пълноценна скорост на далечинен реактивен носител на ядрено оръжие, може да бъде създаден само с увеличени масо-габаритни параметри на самолета, и увеличена тяга на двигателите с 1,5 – 2 пъти. Именно на базата на тези заключения е създаден прототипа „88“, който се превръща в Ту-16. Първоначалния проект за създаването на Ту-16 е одобрен на 5 юли 1951 година.
Конструкцията на новия самолет включва редица черти, придаващи на Ту-16 характерен външен вид и правейки го един от най-красивите и познаваеми самолети в света. Особена гордост на съветското самолетостроене се явява крилото на Ту-16. Два лонжерона, горните и долни панели на крилата, образуват основен силов елемент на конструкцията – здрав кесон. На американските бомбардировачи от сходен клас и произвеждани по това време – B-47 и B-52 крилото било сравнително подвижно, което се нуждало от своя страна от демпфери, които да обират вертикалното отклонение и вибрации на крилата. От своя страна крилото на Ту-16 било сравнително тежко, и се деформира малко в полет, което дава възможност за допълнително натоварване.
След редица доработки, свързани с необходимостта да облекчат теглото на самолета и едновременно с това да обезпечат неговата защита от поражаващите фактори на ядреното оръжие, Ту-16 е приет на въоръжение във ВВС на СССР през май 1953 година. Първия серийно произведен самолет Ту-16, излиза от завода в град Казан, на 29 октомври 1953 година.
Самото производство на машината става в три завода, в Казан са произведени 800 машини, в Самара – 543 и във Воронеж – 166. Серийното производство продължава до края на 1963 година.
В течението на годините на служба, самолетът претърпява множество модификации и доработки, съобразени с новите видове оръжия и радио-електронно оборудване. В Русия е свален от въоръжение чак през 90-те години на ХХ век, ставайки един от най-дълго служилите бойнни самолети в историята.
Китайския вариант на Ту-16 – „Xian H-6“ все още е на въоръжение (2007).
Бойно използване.
В продължение на десетилетия Ту-16 остава основния самолет в стратегическата авиация на СССР. Ту-16 на морската авиация изпълнява задачи за следенето и съпровожда авианосни ударни групи на САЩ, по цялото северно полукълбо. понякога тези полети завършвали с аварии и катострофи. Така например, през 1968 година, пред очите на моряците от самолетоносача „Есекс“, се разбива самолет-разузнавач Ту-16 на Северния флот в Норвежко море. През юни 1980 година още един разузнавателен самолет на Тихоокеанския флот се разбива при неустановени обстоятелства, по време на следене на японския флот.
По време на Шестдневната война, през 1967 година, израелските ВВС, благодарение на фактора изненада, унищожават 30 египетски Ту-16, още преди да излетят от пистите, а един иракски Ту-16 е свален над територията на Израел. Египетските самолети, които не били в хангари, а на открита стоянка, са елиминирани от израелските пилоти с напалм и касетъчни бомби.
Във Войната от Йом Кипур, от 1973 година, египетските Ту-16 взимат ограничено участие, пускайки 25 ракети „КСР-2“ и „КСР-11“, от които целта достигат само 5. По израелски данни, един Ту-16 бил свален.
Бомбардировачи Ту-16 също така взимат участие в ирано-иракската война, базирани в авиабазата Ал-Валид, близо до иракско-сирийската граница, периодично извършвайки бойни мисии над ирански градове.
По време на Войната в Афганистан (1979 – 1989) Ту-16 се използват многократно за бомбардировки на територията на Афганистан. През април 1984 година, самолети от 200 тежкобомбардировъчен полк, участват н Панджерската операция по залавянето на Ахмад Шах Масуд. Заедно с бомбардировачи Ту-22 и фонтовата авиация на 40-а армия, създават невиждан в историята бомбен килим над Панджерската долина. Основното оръжие на Ту-16 в тази операция били фугасните бомби „ОФАБ-250“.
През лятото на 1986 г. пред далечната съветска авиация са поставени задачи да бъдат разрушени командните пунктове на душманите, намиращи се дълбоко в пещерите, които освен че са дълбоки са и бетонирани. Предходните атаки върху тези пещери не дава резултат с обичайните боеприпаси, затова съветското командване решава да използва най-тежките авиобомби с които разполага ВВС на СССР – „ФАБ-9000“, аналог на британските „Grand Slam“. Към този момент единственият самолет, който бил в състояние да транспортира „ФАБ-9000“ до целта бил Ту-16. Целта е поставена за изпълнение пред 251-ви тежкобомбардировъчен полк, разположен в Бяла Черква, Украйна. Ефекта от попадението на тези бомби бил впечатляващ: стотици тонове скална маса се срутва, затрупвайки входовете на пещерите и срутвайки голяма част от тях. Малкото пътища в района и пътеките в планините били унищожени, кето от своя страна затруднило неимоверно участниците в конфликта, при откриването на обходни пътища, продължило няколко седмици. |
188944 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188944 | Английска национална конференция | Националната Лига() е полупрофесионална английска футболна лига. Най-високата във Футболната конференция и петото ниво в английската футболна система. Това е най-доходното пето футболно ниво в света. В последните години футболът в дивизията става все повече професионален.
Структура.
В Националната конференция има 24 отбора. Всеки от тях изиграва по 2 срещи с останалите (един път като домакин и един път като гост) и получава три точки за победа, една точка за равенство и нито една точка за загуба. От тези точки се опредя класирането в таблицата.
След края на сезона първият отбор заедно с победителя от плей-офите получават промоция за Втора Лига и заемат местата на дватата отбора заели последните две места. Победителят в плей-офите се определя като спечели срещите над другите 3 отбора участващи в плей-офите. В полуфиналните плей-офи в срещи се изправят 2-рият срещу 5-ият и 3-тият срещу 4-тият. Победителите от двете срещи изиграват финална среща и победилият в тази среща получава промоция.
Отборите свършили на последните 4 места в класирането на лигата изпадат в северната и южната нaционaлнa лигa, като техните места се заемат от шампионите на двете лиги и победителите от плейофите.
Крайната позиция на даден отбор се определя в реда: брой точки, голова разлика, вкарани голове, баланс между два или повече отбори спорещи за по-високото място и най-накрая е серия от повече изиграни срещи в плей-офите. |
188948 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188948 | Малина (хижа) | „Малина“ или „Калугера“ е хижа в Среден Пирин, разположена в местността Долен калугер в подножието на Бойков връх на височина от 1571 метра. Хижата е електрифицирана и водоснабдена и разполага с 40 места в стаи с 2 и 3 легла. Стопанисва се от Туристическо дружество „Еделвайс“, град Сандански.
До хижата води 15 км път от село Пирин. В началото пътят е асфалтиран, а последните 4 км се върви по горски път.
От тук започват няколко туристически маршрута до: хижа Попови ливади (5 часа и 30 минути), хижа Пирин (2 часа), седловината Тодорова поляна (2 часа), местността Горен калугер (20 минути). |
188952 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188952 | Янко Русев | Янко Русев е български състезател по вдигане на тежести, олимпийски, петкратен световен и петкратен европейски шампион, треньор и спортен деятел.
Биография.
Роден е на 1 декември 1958 година в село Ивански, Шуменско. На 15-годишна възраст кандидатства в Спортно училище „Олимпийски надежди“ (София) (1973). Приемната комисия го обявява за безперспективен щангист. Единадесет години по-късно Янко Русев слиза от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. В актива му са 34 световни рекорда и е единственият български щангист, представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.
Първоначално тренира футбол и борба. След това се насочва към вдигането на тежести. Първи за щангите го забелязва Иван Лечев. Това си спомня той в интервю за здравния портал Живи и здрави. "Мен ме откриха в Шумен, откри ме Иван Лечев, треньорът по вдигане на тежести. Той започна да работи с мен. Тогава трябваше да кандидатствам в училище олимпийски надежди и тогава Иван Абаджиев ме видя, видя, че съм удобен за този спорт и веднага ме привлече в националния отбор." Във втори курс на СПТУ по машиностроене (Шумен) го забелязва Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното първенство в Щутгарт и печели сребърен медал. Следва и първа титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.
Преминава в по-горната категория – до 67,5 кг. Тогава започва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, която продължава 5 години. В знак на особено уважение към Янко, Йоахим Кунц кръщава на българския спортист дъщеря си Янка. Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Там Янко Русев успява да победи германеца, поставяйки 3 олимпийски и два световни рекорда. За награда получава автомобил „Волга“ и 1000 долара.
След турнира „Дружба“ във Варна (1984) прекратява спортната си кариера и в продължение на 6 години е помощник на Иван Абаджиев в националния отбор. През 1985 г. завършва Националната спортна академия. През 1990 г. заминава за Япония и е консултант на националния им тим.
От 1995 г. е личен треньор на известни български щангисти, помощник-треньор на националния отбор и изпълнителен директор на спортен клуб по вдигане на тежести „Левски“. Старши треньор на националния тим по вдигане на тежести на Азербайджан (2009 – 2011).
На 2 февруари 2009 година президентът Георги Първанов награждава Янко Русев с орден „Стара планина“ II степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България и по повод 50 години от рождението му“. Янко Русев е почетен гражданин на Шумен.
Източници.
4: Живи и здрави: Янко Русев олимпийски шампион по щанги за младите, телефоните, стероидите и допинга |
188955 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188955 | Арес I | Арес I е пилотираната ракета на НАСА от програмата Констилейшън. НАСА разработва Арес I, за да изстрелва космическия кораб "Орион", след като совалката бъде извадена от употреба след 2010 година.
Арес I и Арес V са в основата на бъдещите пилотирани мисии на НАСА до Луната, Марс, астероиди и други екзотични места в Слънчевата система. Името на ракетата произлиза от древногръцкия култ към Арес, който римляните наричали Марс.
Ролята на Арес I в Проект Констилейшън.
Арес I ще бъде използван за изстрелване на космическия кораб "Орион" в ниска околоземна орбита. От там Орион ще продължава до Международната космическа станция или ще се скачва с Алтаир, за да продължи към Луната. В бъдеще ще бъдат разработвани и космически кораби за пилотирани полети до Марс и други обекти от Слънчевата система. Те отново ще бъдат изстрелвани в ниска околоземна орбита, където ще се скачват с изстреляния от Арес I Орион и ще продължават към целите си.
Дизайн.
Първа степен.
Първата степен на Арес I е по-голяма и по-мощна версия на твърдогоривните ракетни ускорители (ТРУ) на космическата совалка. Подобно на предшествениците си, те ще могат да бъдат използвани неколкократно, тъй като ще се спускат с парашути в океана. ТРУ на совалката разполага с 4 сегмента, докато ТРУ на Арес I и Арес V ще имат по 5 сегмента. Това ще увеличи тягата и съответно полезния товар на ракетата. Вместо конуси, новите 5-сегментни ускорители ще бъдат оборудвани с междустепенен адаптер и малки ракетни двигатели, които ще отделят първата степен от втората степен.
Втора степен.
Втората степен ще разполага с един двигател J-2X – подобрена версия на J-2, който се използваше на ракетите Сатурн ІБ и Сатурн V. Той ще бъде захранван с течен водород и течен кислород. Първоначално НАСА предвиждаше да използва един от главните двигатели на космическата совалка, но този вариант отпадана, тъй като тези двигатели са проектирани да бъдат стартирани на земята с помощта на огромна екипировка, монтирана в помещение като стая на стартовата площадка. Качването на тази техника на ракетата би намалила драстично полезния товар на Арес I. Освен това J-2X струва доста по-малко от двигателите на совалката – само около $20 милиона.
История на разработката.
Арес-1-Х.
Арес-1-Х е демонстратор за Арес-1. Целта му е да изпробва на практика концепцията за дизайна на ракетата.
Първата степен на Арес-1-Х реално е четирисегментна, вместо петсегментна, както е предвидено в дизайна. Петият, най-горен сегмент, ще съдържа тестова апаратура и управляващи модули. Втората степен е симулатор на истинска, направен от стомана и съдържащ също тестова апаратура. Над нея е монтиран модел на кораба „Орион“.
Предвижда се Арес-1-Х да бъде изстрелян от космическия център „Кенеди“ на 31 октомври 2009 г. |
188956 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188956 | Арес (пояснение) | Арес може да означава: |
188958 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188958 | Мария Йозефа Баварска | Мария-Йозефа Баварска () е баварска принцеса и императрица на Свещената Римска империя, съпруга на император Йозеф II.
Биография.
Мария-Жозефа е родена на 20 март 1793 г. в Мюнхен като Мария-Йозефа-Антония-Валбурга-Фелисита-Регула фон Вителсбах. Тя е дъщеря на Карл Алберт, електор на Бавария и император на Свещената Римска империя от 1742 до 1745 г., и на ерцхерцогиня Мария-Амалия Австрийска.
На 23 януари 1765 г. в двореца Шьонбрун Мария-Йозефа се омъжва за овдовелия Йозеф, крал на Римляните и наследник на престола на Свещената Римска империя.
На 18 август 1765 г., след смъртта на баща си, Йозеф е обявен за свещен римски император, а Мария-Йозефа е коронована за императрица. Въпреки това свекървата на Мария-Йозефа остава най-влиятелната жена в империята. Бракът на Мария-Йозефа не е щастлив. Приел да се омъжи за нея по необходимост, през целия им съвмествен живот император Йозеф я прави нещастна с безразличието си, стигащо до грубост – така например императорът нарежда на общия им балкон да бъде издигната стена, за да не му се налага да гледа императрицата.
Мария-Йозефа умира от едра шарка на 28 май 1767 само две години след сватбата си с Йозеф. |
188962 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188962 | Елена Ивановна | Елена Ивановна (; ; ) е велика княгиня на Великото литовско княжество от 1494 г., а от 1501 – и кралица на Полша.
Произход.
Дъщеря е на великия княз Иван III и София Палеологина. Сестра е на Василий III, велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533.
Брак с Александер Ягелончик.
При прекратяването на Руско-литовската война от 1487 – 1494 г. Елена Ивановна е омъжена за литовския велик княз Александер Ягелончик, който в чест на съпругата си се задължавал да запази православната вяра в страната си. Така Елена Ивановна се превръща в покровителка на православните християни в литовската държава. През 1499 г. обаче, нарушавайки дадените обещания, Александер се опитва да я принуди да приеме католицизма, което подтиква голям брой православни литовски феодали да се преселят в Русия. Този негов акт става причина и за обявяване на нова Руско-литовска война от 1500 – 1503 г.
Тъй като бракът на Елена Ивановна и Александер Ягелончик бил бездетен, след смъртта на съпругът ѝ московският велик княз Василий III (брат на Елена) прави опит с нейна помощ да заеме престола, но безуспешно. Крал на Полша и Литва става Зигмунт I и Елена Ивановна изпада в немилост. През 1512 г. тя се опитва да се върне в Москва, но е арестувана и малко след това умира – по всяка вероятност от насилствена смърт. |
188963 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188963 | Спора | Спората в биологията е репродуктивна структура за разпръскване и начин за преодоляване на неблагоприятни условия през продължителни периоди от време. Спорите са характерен етап от цикъла на живот на много растения, водорасли и гъби, както и на някои протозои. Основната разлика между спорите и семената като структури за разпръскване е, че спорите имат много по-малко резервни хранителни вещества от семената.
Спорите обикновено са хаплоидни и едноклетъчни и са продукт на мейозата в спорофита. Когато условията на живот са благоприятни, спората може да образува нов организъм чрез митотично делене и да образува многоклетъчен гаметофит, от който най-вероятно ще се образуват гамети.
Гаметите се сливат, за да образуват нов спорофит. Това явление е известно като редуване на поколенията, но по-правилният термин е „биологичен цикъл на живот“, защото може да има и повече от една фаза и да не се определя точно като редуване. Спорите, образувани посредством митоза (известни като митоспори), се използват от много гъби като безполов начин на размножаване.
Спорите са един от видовете на безполово размножаване, защото от една спора се образува един организъм. За разлика от тях гаметите са вид полово размножаване, защото трябва да има сливане на две от тях, за да се даде началото на нов организъм.
Терминът спора може да се отнася и за стадий от живота на бактериите. Тези спори обаче са по-познати като ендоспори и не са „истински спори“ в значението, което се обсъжда в тази статия.
Терминът произлиза от древногръцката дума "σπορα" (спора), означаваща семе. |
188976 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188976 | Сиудад Обрегон | Сиудад Обрегон () е град в щата Сонора, Мексико. Сиудад Обрегон е с население от 298 625 жители (по данни от 2010 г.) и е основан през 1927 г. Кръстен е на Алваро Обрегон, един от президентите на Мексико, който управлява страната между 1920 и 1924 г. Сиудад Обрегон се намира на 525 км южно от щата Аризона и Границата между САЩ и Мексико. |
188978 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188978 | Бока дел Рио | Бока дел Рио () е град в щата Веракрус, Мексико. Населението на Бока дел Рио е 9947 жители (по данни от 2010 г.), а общата му площ е 42,77 км². Бока дел Рио получава статут на град през 1988 г. |
188980 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188980 | Свети апостоли Петър и Павел | Свети апостол Петър и свети апостол Павел са християнски апостоли, светци и проповедници, техните имена под формата „Свети апостоли Петър и Павел“, „Св. св. Петър и Павел“ носят: |
188982 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188982 | Картун Нетуърк (пояснение) | Картун Нетуърк () е името на телевизионни канали по цял свят, създадени от Търнър Броудкастинг, които разпространяват предимно анимационни програми. Каналът започва да излъчва на 1 октомври 1992 г. в САЩ и година по-късно започва да се разпространява по цял свят.
Има общо 25 канали с марка Картун Нетуърк в света, от които 2 специализирани: |
188983 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188983 | Обикновен делфин | Обикновеният делфин ("Delphinus delphis"), наричан още "белокоремен делфин", е морски бозайник от разред Китоподобни. Среща се и в България.
Физическа характеристика.
Окраската на тялото варира в различните области на разпространение. Обикновено гърбът е черен, тъмно кафяв или син, а коремът – бял. Отстрани на тялото има по две светли петна. Във всяка горна и долна челюст има по 40 – 60 конусовидни зъба.
Разпространение и местообитание.
Широко разпространен в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, Средиземно, Черно и Червено море.
В Черно море извършва сезонни миграции в търсене на храна. През пролетно-летния сезон пребивава в северните, а през зимния – в южните райони.
Начин на живот.
Храни се с риба в открито море. Гмурка се на неголеми дълбочини. В преследването на плячката си развива скорост около 60 km/h. Майката кърми единственото си делфинче в продължение на 4 месеца. При раждането си то е дълго 80 cm и тежи 10 – 15 kg. Обикновеният делфин живее до 25 – 35 години.
Таксономия.
Съществува голямо разнообразие в големината, формите и окраската на обикновените делфини в различните области на разпространение, но до средата на 90-те години на 20 век всички те се определят като един-единствен вид: "Delphinus delphis". Впоследствие обаче се разграничават два отделни вида, с опция за отделяне на трети:
Природозащитен статус.
Фигурира в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN като незастрашен. |
188984 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=188984 | Нанси Макелдауни | Нанси Макелдауни () е американски дипломат от кариерата и посланик на САЩ в България от май 2008 до юли 2009 г.. Била е заместник-началник на посолството на САЩ в Анкара. Предишните ѝ длъжности включват дипломатически позиции в Баку, Кайро и Бон. Била е директор по европейските въпроси при Съвета за национална сигурност към Белия дом. Работила на множество позиции в министерствата на външните работи (Държавен департамент) и на отбраната на САЩ. Била е член на американската делегация при Преговорите за намаляването на стратегическите оръжия със СССР.
На 3 декември 2020 г. беше съобщено, че тя ще е съветник по националната сигурност на Камала Харис. |
189002 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189002 | Дванайсетте израилски племена | Дванайсетте израилски племена или "Израилевите колена" (; шивтей Ишраиль) са племената на потомците на дванайсетте синове на Яков. Според Стария завет от тях произлизат евреите.
При първото изброяване на израилските колена Библията ги нарича с имената на дванайсетте синове на Яков (всички имена в текста са според синодалния превод на Библията; Битие 49:28). Яков има две жени – Лия и Рахил (Рахиль), и две наложници – Вала (Билха) и Зелфа (Зилпа), слугини на жените му.
Синовете на Яков са:
Йосиф има двама сина – Манасия (Меннаше) и Ефрем (Ефраим), възведени от Яков в родоначалници на две самостоятелни колена на мястото на баща им Йосиф (Битие 48:5), с което броя на колената се увеличава на 13.
В по-голямата част от изброяванията на Израилевите колена в Библията обикновено се споменават наименованията на всички 13 колена, като винаги се отделя коляното на Леви като единствено посветени на служение на Бога. Левитите:
Лишеното от земеделски дял Левиево коляно на практика не се включва в общия брой на колената, като изваждането му от общността на колената за изпълнение единствено на разрешените му функции възстановява първоначалното число на Дванайсетте израилски племена. Предписанията, отнасящи се до броя на колената, също сочат числото 12 като тяхно традиционно число (Изход 28:9 – 12, 21).
В Обетованата земя всяко коляно (без Левиевото) получава свой дял.
След смъртта на цар Соломон в 928 г. пр.н.е. единното Еврейско царство се разпада на две – Юдейско на юг (земите на племената Юда и Вениамин) и Израилско на север (територията на останалите десет племена).
През периода 732 – 722 преди н.е. северното Израилско царство е завладяно от Асирия; по-голямата част от населението му е отведена в плен и е разселена на малки групи в различните области на тази огромна държава. Така се появява първата еврейска диаспора. Част от израилтяните приемат някои от езическите религии и постепенно са асимилирани от народите, сред които живеят.
В епохата на Втория Храм мнозинството израилски семейства вече не могат да докажат принадлежността си към някое от племената.
Според Новия завет:
Числото на апостолите, избрани от Иисус Христос – дванадесет носи символичен характер и е свързано с броя на синовете на Яков и съответно на Израилевите колена. Посланието на свети апостол Иаков започва с поздрав до „дванайсетте колена, които живеят пръснато“ (Иаков 1:1).
В последната книга на Новия завет – Откровение (Апокалипсис) на Йоан Богослов отново се споменават и се изброяват поименно дванадесетте „колена на синовете Израилеви“, като Ефремовото коляно е споменато като Йосифово, а племето на Дан е пропуснато (Откровение 7:4 – 8). Йоан Богослов не споменава Дановото коляно, защото според християнското тълкувание на пророчеството на патриарх Яков (Битие 49: 17 – 18) от това племе ще се роди бъдещият Антихрист.
В днешно време, съзнанието за племенна принадлежност се е съхранила предимно сред потомците на Левиевото коляно, част от които (кохените) дори са запазили спомена за произходи си от рода на първосвещеника Аарон. |
189012 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189012 | Holy Diver | „Holy Diver“ е дебютен студиен албум на американската хевиметъл група Dio, издаден на 25 май 1983 г. Албумът е считан от критиката и феновете за един от най-добрите в хевиметъл музиката. На 12 септември 1984 г. албумът получава златен сертификат, а на 21 март 1989 – платинен.
"„Holy Diver“" е ремастериран и преиздаден от Rock Candy Records през 2005 г. Тук е включено интервю с Рони Джеймс Дио (песните между 10 и 19 са всъщност отговори на Дио на различни въпроси за албума; въпросите не са включени в интервюто, но са вписани във вътрешната обложка на диска).
Обложката е направена от Ранди Барет и изобразява чудовище, което сякаш убива католически свещеник. Дио казва, че е подвеждаща и би могла да изобразява как свещеникът убива чудовището. Възможно е да показва дявола, който е измъчвал свещеника, но веригата се чупи и той потъва в дълбините. Също така би могло да се приеме като интерпретация на идеята, че и свещениците понякога са изкушени от злото. |
189013 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189013 | Голяма вододелна планина | Голямата вододелна планина (ГВП) ( – букв. "Голям вододелен хребет") е планинска верига, простираща се на 3244 km покрай източното и югоизточното крайбрежие на Австралия, от полуостров Кейп Йорк на север до Басовия проток на юг. Ширината в северната ѝ част достига до 650 km, а площта се изчислява на 2 456 574 km². В някои географски източници названието ГВП се разпространява само на западната верига в щата Куинсланд между 15° и 27° ю.ш.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми.
Голямата вододелна планина (ГВП) представлява голямо сводово издигане, възникнало през неогена и антропогена. Тя е изградена основно от палеозойски скали и в по-малка степен от скали с мезозойска възраст. В геоложко отношение съответства на тасманийската палеозойска нагъната област, източните и южните части на която образуват структурите на среднопалеозойската (каледонска) лакланска нагъната система, а централните и северозападните части – структурите на горнопалеозойската (херцинска) нагъната система на Нова Англия. В пределите на лакланската нагъната система най-разпространени са дислоцираните седиментни и вулканични скали от ордовика, силура, долния и средния девон, пронизани от гранити и препокрити от полегато залягащия чехъл, изграден от горнопалеозойски и мезозойски наслаги. На запад и северозапад, в пределите на Нова Англия, широко разпространение имат скалите с девонска, карбонска и пермска възраст, дислоцирани през късния перм и пронизани от интрузии на гранити и хипербазити. Тези нагънати форми потъват на запад под мезозойската падина. В средните части на планината (от Сидни на юг до Рокхемптън на север), между лакланската нагъната система и Нова Англия се проследява Сиднейско-Боуенското краево огъване, изградено от континентални и морски седименти от горния перм и триаса. На северозапад и юг в ГВП палеозойските и мезозойските скали са препокрити от неогенови платобазалти.
В централните части на ГВП в мезозойските седименти на Сиднейско-Боуенското огъване са открити находища на нефт и газ (Рома), а на западния склон – калай (Маунт Харнет), полиметални руди (Хърбъртон), злато (Чартърс Тауърс), мед (Маунт морган), титано-магнетитови и монацитови пясъци (Байрон Бей, Балина). В околностите на Нюкасъл и Уолонгонг се разработват най-големите в Австралия каменовъглени находища, а на изток от Мелбърн – находища на кафяви въглища.
Релеф.
На север от 28° ю.ш. ГВП достига ширина до 650 km и се състои от брегови плата и масиви (Обърн, Конърс, Денъм, Кларк, Лайкхарт, Сивю и др.) със средна височина около 1000 m, средните части – от тектонско-ерозионни котловини, а западната – от слабо изразени в релефа планински вериги (Експедишън, Честъртън, Драмънд, Уорего, Грегъри и др.) с височина 500 – 700 m, явяващи се вододел на реките течащи към Коралово море, залива Карпентария и басейна на езерото Еър. Преместването на вододела на запад от по-високите източни крайбрежни масиви е в резултат от антропогенното издигане, предизвикало започването на дълбочинна ерозия. Реките пресекли предишния, разположен на изток вододел и прехванали теченията на древните реки, стичащи се на запад. В районите на юг от 28° ю.ш. ГВП представлява тясна ивица от отделни масиви, в която от север на юг са обособени: кристалинните хребети в Нова Англия, обграждащи от юг простиращите се по паралела хребети Хейстингс (1494 m) и Ливърпул, варовиковите планини Блу Маунтънс (1360 m) и Австралийските Алпи – най-високата планина в Австралия (връх Косцюшко 2230 m), изградена от кристалинни скали. На югоизток ГВП се простира от изток на запад покрай северните брегове на Басовия проток, отделящ остров тасмания от континента.
Климат.
ГВП е разположена в субекваториалния (на север от 15° ю.ш.), тропичния (между 15° и 28° ю.ш.) и субтропичния (на юг от 28° ю.ш.) пояси. Във всичките пояси ясно се разграничават ландшафтите на на източните наветрени и западните подветрени склонове. Влажните въздушни маси от Тихия океан пренасят по източните склонове на планината от 1000 до 2000 mm валежи годишно, като техният максимум е през лятото. Изключение прави крайния юг където максимумът на валежите е през зимата. Западните склонове са много по-сухи (500 – 700 mm годишна сума на валежите). Средните месечни температури се понижават от север на юг, като по крайбрежието те са от 21° до 26°С през лятото и от 10° до 17°С през зимата, а с увеличаването на надморската височина също се понижават. В Австралийските Алпи снежната покривка се задържа 5 – 6 месеца.
Води.
О ГВП в Коралово и Тасманово морета се стичат къси, бурни, но пълноводни реки, част от които са плавателни за плитко газещи речни съдове в долните си течения: Бердекин, Фицрой, Хънтър и др. От западните склонове водят началото си двете най-големи австралийски реки Мъри и нейния приток Дарлинг и множество епизодични (крийкове) реки, течащи към вътрешността на континента.
Растителност, животински свят.
Източните склонове на Голямата вододелна планина са обрасли с гъсти гори. На височина до 1000 m на север от 15° ю.ш. са развити листопадни и вечнозелени влажни гори, от 15° до 28° ю.ш. – евкалиптови тропически гори, а на юг – субтропични мусонни гори, съставени от високостволови евкалипти. Районите от 1000 до 1600 – 2000 m в Австралийските Алпи са заети от планински гори, храсти, а най-на високо – от високопланински пасища. На значително по-сухите западни склонове са развити лесосавана, савана и участъци от ксерофитни храсти. В горите на ГВП обитават коала, кускус, дървесно кунгуру, райска птица, птица лира, казуари, папагали. В реките се е съхранила двойнодишащата риба неоцератодус. |
189016 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189016 | The Last in Line | „The Last in Line“ е втори студиен албум на американската хевиметъл група Dio, издаден на 2 юли 1984 г. Това е първият албум на групата с кийбордиста на Rough Cutt Клод Шнел. Обложката е направена от Бари Джаксън. На 12 септември 1984 получава златен сертификат от RIAA (500 000 продадени копия), а на 3 февруари 1987 – и платинен (1 000 000). |
189020 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189020 | ОГФ Орхус | ОГФ Орхус () е сред най-старите спортни клубове в Дания, базиран в град Орхус.
Най-известен е с футболния си отбор, който е неколкократен шампион на страната. Участвал е на четвъртфинали на Купата на европейските шампиони (1961) и Купата на носителите на купи (1989).
Успехи.
"1 дивизия:"
"Купа на Дания:" |
189022 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189022 | Sacred Heart | Sacred Heart е трети студиен албум на американската хевиметъл група Dio, издаден през 1985 г., от Warner Bros. Албумът достига #29 място в класацията Билборд 200. Албумът е един от най-известните на групата и съдържа песни като "„Sacred Heart“", "„Rock N' Roll Children“" и "„Hungry For Heaven“". На последвалите концерти биват включени механичен дракон и редица лазерни ефекти (по-късно е издадено DVD от това турне).
От RIAA дават на "„Sacred Heart“" Златен сертификат на 15 октомври 1985 г. Това е последният албум на Dio, достигнал такива продажби (500 000 копия).
Обложката е направена от Робърт Флорзак. Надписът отстрани е на латински и гласи: "FINIS PER SOMNIVM REPERIO TIBI SACRA COR VENEFICVS OSTIVM AVRVM". Поради липсата на пунктуация е трудно да се определи точният смисъл, но звучи приблизително така: „научих за целите ти, благодарение на сънищата ти: свещено сърце, магьосник и златна врата“. Възможни са обаче и няколко други прочита.
Това е последният албум на групата с Вивиан Кемпбъл, който по-късно ще се присъедини към Def Leppard и Whitesnake. |
189025 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189025 | The Dio E.P. | The Dio E.P. е EP албум на американската хевиметъл група "Dio", издаден през май 1986 г. от "Vertigo Records". Издаден е само във Великобритания и включва неиздаваното дотогава парче "Hide in the Rainbow". |
189029 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189029 | Костурски говор | Костурският говор е български говор, принадлежащ към западните български диалекти. Името му идва от региона, в който е разпространен – Костурско.
Костурският е най-югозападният български говор. Към 1912 година е говорен от населението в около сто селища в областите Кореща, Нестрамкол, Пополе и Костенария, разположени днес на територията на гръцките областни единици Костур (Кастория) и отчасти Лерин (Флорина). Между 1912 и 1949 година значителна част от носителите на говора емигрират в България и Югославия. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.
Към костурските говори принадлежат и българските говори в село Връбник и в град Билища, които днес са на територията на Република Албания и са подложени на силна албанизация.
Говорите на преселниците от Костурско в България и в Северна Македония са силно повлияни съответно от българския книжовен език и т. нар. македонски литературен език и са запазени в някаква степен само в селищата, компактно заселени от костурчани като Ново Кономлади, например. |
189030 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189030 | География на Мозамбик | Мозамбик е държава в Югоизточна Африка, разположена край западния бряг на Мозамбикския проток на Индийския океан. На югозапад Мозамбик граничи с Република Южна Африка (дължина на границата – 491 km) и с Есватини (105 km), на запад – със Зимбабве (1231 km), на северозапад – със Замбия (419 km) и Малави (1569 km), а на север – с Танзания (756 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни и езерни) е 34571 km. На изток има излаз на Индийския океан с дължина на бреговата ивица 2436 km. На север от град Мозамбик бреговата линия е силно разчленена от множество малки заливчета, като бреговете са скалисти и стръмни. Тук множеството коралови рифове и пясъчни островчета силно затрудняват корабоплаването. На юг бреговете са ниски, плоски, на места заблатени, като естествените пристанища са малко. Дължината на страната от север на юг е 2000 km, а ширината от запад на изток варира от 170 km в средата до 730 km на север. В тези си граници Мозамбик заема площ от 801 590 km². Населението към 1.1.2020 г. възлиза на 530 100 000 души. Столица е град Мапуто.
Територията на Мозамбик се простира между 10°28′ и 26°52′ ю.ш. и между 30°13′ и 40°50′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
Релеф.
Северната част на страната се заема от равнините на Източноафриканското плато, стъпаловидно понижаващо се от запад на изток към тясната крайбрежна низина. Тук максималната височина е връх Намули (2419 m). На запад, между реките Замбези и Саве, по границата със Зимбабве се издига гребеновидният хребет Инянга с височини над 1000 m, връх Бинга (2436 m) е най-високата точка на Мозамбик. На юг от река Саве, по границите с РЮА и Есватини се издига вулканичната планина Лебомбо (височина до 801 m). Източно от планината Инянга се простира планинския масив Горонгоза (1856 m). Големи райони от източната част на Мозамбик се заемат от крайбрежната Мозабикска низина (ширина от 80 до 400 km), която е слабо хълмиста и на места заблатена.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми.
Голяма част от територията на Мозамбик е изградена от долно- и горнопротерозойски метаморфни и гранитизирани скали от Мозамбикската система, които синхронизирано са развити по североизточния край на Родезийския масив и по десния бряг на река Замбези и са съставени от кварцити от системата Умкондо. Докамбрийският фундамент през късния палеозой е бил разбит от разломи на отделни блокове. Потъналите блокове съответстват на: падината Урема, продължаваща на юг в Източноафриканската рифтова зона, грабените Замбези, Лимпопо и Мозамбикската депресия. Локализираният в тях платформен чехъл е представен от горнокамбрийски тилити от системата Двайк, долнопермската въгленосна серия Ека, горнопермско-триаската чевеноцветна серия Бофорт, триасовите моласовидни, а след това водни седименти от серията Стремберг и базалтови лави, а също предимно юрски, кредни и кайнозойски морски наслаги. В Мозамбиската депресия, в южната част на страната мощността на последните превишава 3,5 km.
Най-важните полезни изкопаеми в Мозамбик са: въглища (общи запаси 700 млн. т), находищата на които са свързани със серията Ека (в басейна на река Замбези при град Тете, край езерото Малави и в долината на река Лимпопо), уранови и железни руди, асбест, фосфорити, слюда и злато, всички те привързани към докамбрийските скали. В източната част на страната са открити залежи на берилий, ниобий, тантал, литий, свързани с пегматитите. В района на град Тете има залежи на боксити.
Климат.
Климатът в северната част на Мозамбик е субекваториален, а в южната – тропичен, пасатен. Средната януарска (лятото) температура в Мозамбикската низина е от 26 до 30°С, средната юлска (зимата) – от 15 до 20°С. В платата на север и планините както зимните, така и летните температури са 3 – 5°С по-ниски. Годишната сума на валежите е от 750 – 1000 mm по платата на север и в южната част на Мозамбикската низина и до 1500 mm и повече в северните части на низината и по наветрените склонове на Източноафриканското плато, планините Инянга и Лебомбо.
Води, растителност, животински свят.
Най-големите реки в Мозамбик са: Замбези (2574* km), Лимпопо (1750* km), Рувума (760* km), Саве (640* km), Лурио (605 km), Шире (402 km), Бузи (250* km). Всички те са пълноводни и плавателни за плитко газещи речни съдове в долните си течения. В пределите на страната попадат източните брегове на езерата Малави (29 604* km²), и Чиута (200* km²).
Растителността в северните платовидни райони е представена от редки саванни гори, в северните части на крайбрежната низина – от влажни савани, а на юг от река Замбези – от паркови савани. По бреговете на големите реки са развити вечнозелени галерийни гори с ценни дървесни видове (ебеново, желязно, розово и др.).
Животинският свят на страната е богат и разнообразен. Много от животните, които в другите части на Южна Африка обитават само резервати и национални паркове, в Мозамбик се срещат на свобода (африкански слон, антилопи, зебри, носорози, лъвове, леопарди, чакали, хиени и др.). В горите живеят маймуни. Има много видове змии, птици, насекоми, в т.ч. москити, комари, термити. Най-големият национален парк в Мозамбик е „Горонгоза“, разположен югоизточно от едноименния планинския масив. |
189031 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189031 | Теодор Бовери | Теодор Хайнрих Бовери () е германски биолог.
Научна дейност.
В началото на 20 век той създава теорията, според която ракът възниква поради увреждания в хромозомите. Основания за това са изследванията му на ембрионалното развитие на морските таралежи. Според Бовери повечето анеуплоидни клетки били нежизнеспособни. В някои случаи обаче, според тезата му, определен вид загуба, удвояване или промяна в порядъка на хромозомите, придават на една клетка и на нейното потомство способността да се превърне в туморна с неконтролируемо делене и накрая да предизвика рак. Поради това характерните хромозомни аномалии могат да се разпознаят в повечето тумори на определен тип тъкан.
От известно време определените с помощта на нови методи отрязъци ДНК могат да се направят видими и така изследователи идентифицират първите хромозомни промени, които се срещат в голям брой при тумори на пациенти, страдащи от един и същи тип рак, а дори и в клетките от предраковия стадий. Такива еднакви модели не биха се появили, ако анеуплоидията беше само случайна последица от прехода към раковия стадий, а не причината. Струпването говори в полза на новата теория за рака.
През 1888 г. Бовери документира неравномерното разпределение на хромозомите в деляща се клетка на ембрион на морски таралеж. Той предполага, че причината е в неправилното функциониране на вретенните влакна, които разделят удвоените хромозоми едни от други. |
189036 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189036 | Слау | Сла̀у (, произнася се []) е град в графство Бъркшър, регион Югоизточна Англия. Разположен е на около 35 km от централната част на Лондон и на около 32 km източно от Рединг. Шосеен и жп транспортен възел. Население около 140 200 жители към 2011 г.
Икономика.
До 1966 г. в града има завод за сглобяване на автомобили на Ситроен, включително модела DS, като и днес в Слау е разположено британското представителство на компанията. |
189037 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189037 | Ятрогения | Ятрогения е медицински термин, почти изключително използван за състояние на влошено здраве, за неблагоприятен ефект или за медицинско усложение, причинени или произтичащи от проведено лечение. Буквалният превод на термина от гръцки език е „причинен от лечителя“ (от "iatros", "„лечител“"); което само по себе си може да се отнася както до положителните, така и до отрицателните ефекти от лечението. Въпреки че терминът основно се използва за вредните последици от лекарски действия, той може да се прилага и към действия на други медицински лица като психолози, терапевти, фармацевти, стоматолози, медицински сестри и т.н.
Още от времето на Хипократ е отчитан потенциално негативният ефект на действията на лекаря. Древният принцип „На първо място не вреди!“ ("„Primum non nocere“") е основополагащ за медицинската етика, като в много култури ятрогенните заболявания или смърт, причинени съзнателно, поради предотвратима грешка или поради лекарска небрежност са били наказуеми престъпления. С развитието на медицинската наука през 20 век, е можело да се очаква ятрогенните заболявания и смъртни случаи да могат да се избягват по-лесно. С откриването на антисептиците, анестезията, антибиотиците, както и на новите и по-добри хирургически техники, нивото на ятрогенна смъртност намалява в огромни мащаби.
Съществуват различни причини на ятрогенни състояния у пациентите. |
189038 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189038 | Александър Казанцев | Александър Петрович Каза̀нцев () е руски съветски писател фантаст, уфолог, шахматен композитор и съдия по шахматна композиция.
Участва във Великата отечествена война на СССР против Нацистка Германия. Демобилизиран е със звание полковник през 1945 г.
Казанцев умира в своя дом в Переделкино, Русия на 13 септември 2002 г. Погребан е във Введенското гробище в Москва.
Уфологични теми.
Изследвал е статуетките дого от остров Хоншу и Великия марсиански бог от Жабарен, Тасили.
Според него дого са изображения на космонавти от други планети, също и „Бога“. Счита, че каменните кълба в Коста Рика са паметници на посещение на извънземни, с чийто разум нашият не може да се мери. Смята ги за проекция на звездно небе, която трябвало да напомня на земляните за „боговете“. Заедно с приятеля си Ерих фон Деникен, той поддържа теза за маите, която гласи, че вслед разпадането на планетата Х (позната също като Фаетон), жителите ѝ тръгнали да търсят място за живот. След време го намерили на нашата планета. Били посрещнати като богове и заживели тук. Те стават високоразвита цивилизация, по-късно позната като маи.
Външни препратки.
Творби на Александър Казанцев в lib.ru |
189049 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189049 | Борислав Гидиков | Борислав Кръстев Гидиков е български щангист. Олимпийски и световен шампион.
Биография.
Роден е на 3 ноември 1965 г. в с. Мало Конаре, община Пазарджик. Учи в Средно спортно училище „Георги Бенковски“ в Пазарджик. Участва в младежкия национален отбор (1982). Състезателната му кариера е от 1979 година до 1990 година. До 1983 година е състезател на Хебър Пазарджик, а до 1990 - на Славия София. Гидиков става световен шампион за юноши през 1984 година в Линяно Сабиадоро, Италия. На следващата година става втори на планетата за юноши в Единбург, Шотландия.
Привлечен е в мъжкия национален отбор от Иван Абаджиев. Първото му голямо състезание е турнирът „Дружба“, където заема четвърто място в категория до 67,5 кг. (1983). Световен вицешампион (1986) и шампион от Острава (1987). На европейски първенства е втори (1986) и трети (1987). Става трети във финала на Световната купа през 1987 година в Сеул. Тогава е поредният голям успех на българските щанги, защото призовата тройка е само от наши щангисти. Носител на трофея е Михаил Петров, втори е Александър Върбанов, а трети - Борислав Гидиков.Гидиков осен това печели златни медали на четири турнира за Световната купа - Варна 1985, Добрич 1986, Пазарджик 1987 и Пловдив 1988.
Печели златен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. в категория до 75 кг. Гидиков прави 6 сполучливи опита и побеждава Инго Щайнхофел от ГДР и Александър Върбанова, които остават съовтетно втори и трети. По-късно се отказва от спорта поради скъсано сухожилие. Генерален секретар на Българска федерация по вдигане на тежести (2012). |
189065 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189065 | Валентин Райчев | Валентин Райчев е български състезател по борба свободен стил.
Биография.
Роден е на 20 август 1958 г. в София. Преди да ориентира към борбата тренира баскетбол, хандбал, лека атлетика и футбол. Негови треньори са Иван Миланов, Огнян Макавеев и Иван Караджов. Състезава се ДФС Левски Спартак (София) от 1969 до 1986 г.
Първия му успех е на 18-годишна възраст, когато е балкански шампион за юноши (1976). Балкански шампион за мъже (1978). Печели турнира „Дан Колов“ (1979, 1980).
На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. печели златния медал в свободен стил категория до 74 кг. През следващата 1981 г. е световен вицешампион в Скопие и европейски вицешампион в Лодз.
Завършва ВИФ „Георги Димитров“ (София) (1987). След прекратяване на спортната си кариера е треньор в СК „Левски-Спартак“ (София) и националния отбор. Помощник-треньор на френския национален отбор (1990 – 1992). Днес има частен бизнес в град Костинброд. |
189067 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189067 | Георги Райков | Георги Райков е български състезател по борба класически стил.
Биография.
Роден е на 18 октомври 1953 г. в град София. Състезава се в борба класически стил при треньор е Христо Мирянов. Утвърждава се като добър борец още от юноша. Младежки световен (1973)и европейски шампион (1974). През 1975 г. на европейското първенство в Людвигсхафен, дебютира отлично при мъжете и завоюва европейска титла в категория до 90 кг. Преминава в горната категория до 100 кг.
Печели златен медал от летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. Двукратен европейски шампион (1975, 1980) и сребърен медалист (1977, 1978). Двукратен световен вицешампион (1978, [1979) и бронзов медалист през 1977 г. Прекратява спортната си кариера на 27-годишна възраст. Висше образование завършва във ВИФ.
Умира внезапно от инфаркт по време на тържествата в Копривщица по случай 35-а годишнина от спечелената първа световна отборна титла по класическа борба в София (1971). В град Копривщица всяка година се организира Турнир по класическа борба за кадети „Георги Райков“. |
189074 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189074 | Циркус | Циркусът или Кар (, ) е глациална форма на релефа, характерна за високите части на планините. Представлява вдлъбнатина с кресловидна форма, най-често оградена от трите си страни от високи, стръмни скали, образувана вследствие на ерозионното действие на ледника, а от четвъртата, отворена част започва ледниковата долина.
Циркусите са разположени на голяма надморска височина в планините, в близост до снежната линия за съответните географски ширини. В България понастоящем няма ледници, понеже снежната линия е около и над 3000 м н.в. В миналото, при последните заледявания през плейстоцена, снежната линия в умерените ширини на Европа е слизала до около 2200 – 2300 м н.в. Поради това в Рила и Пирин е имало постоянни ледници.
Циркусите се образуват в условията на криогенен и крионивален климат, като в северното полукълбо те са разположени предимно по североизточните склонове на планините. Тези области не са подложени на директно слънчево греене и при липсата на ветрове се натрупва голямо количество сняг. Когато се натрупва много сняг, снежната маса се уплътнява във вид на фирн и в крайна сметка се превръща в ледник. Започват процеси на ледникова ерозия. В долната част на ледника протича постоянен цикъл на топене и заледяване на водата. Тя прониква в цепнатините, разширява ги и разрушава скалите. Отломъците, подпомогнати от гравитационния натиск на ледника върху скалното легло, допълнително ускоряват процеса на разрушаване чрез ледникова екзарация.
В циркусите често се наблюдават останки от разрушителното действие на ледниците – морени.
Когато два циркуса еродират един към друг, помежду им се образува седловина или скалист ръб. Известна седловина е Кончето в Пирин. Когато три циркуса еродират един към друг се образува пирамидален връх (карлинг). Известен такъв връх е Матерхорн в Алпите, а в България – Муратов връх в Пирин планина.
Често в циркусите се образуват високопланински езера. |
189082 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189082 | Исмаил Абилов | Исмаил Абилов е български състезател по борба свободен стил.
Биография.
Роден е на 2 януари 1951 г. в село Лопушна, Провадийско. От малък започва да тренира борба свободен стил. Състезава се за СК „Славия“ (София). Развитието ме е трудно и с проблеми. След първия си успех на европейското първенство за младежи, където е първи (1972), на летните олимпийски игри в Монреал през 1976 г. завършва пети в своята категория до 82 кг. На световното първенствто в Лозана получава тежки травми и прекратява участието си след първия кръг (1977). Лечението продължава две години.
На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. се завръща и печели златен медал.
Двукратен сребърен медалист от световни първенства (1974, 1975) и бронзов медалист (1973). Трикратен европейски шампион от Лудвигсхафен (1975), Бурса (1977), Приевидза (1980) и сребърен медалист от Ленинград (1976). Носител е на златния пояс „Дан Колов“ през 1975 г.
След края на състезателната си кариера е треньор по борба. Работи и като треньор на националния отбор по борба свободен стил на Турция. През 1989 г. семейството му се преселва в Турция и живее в югоизточната ни съседка.
Награден с Почетен плакет на Министерство на физическото възпитание и спорта (2011). Почетен гражданин на град Дългопол (2009). |
189084 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189084 | Кели Роуланд | Келендрия Трин Роуланд () е американска R&B певица и бивш член на групата Дестинис Чайлд.
След разпадането на групата тя прави дует с певеца Нели – „Dilemma“. Дебютният ѝ солов албум носи името "Simply Deep" (2002). Вторият ѝ албум излиза през 2007 г. – "Ms. Kelly ". Третият албум е: Ms. Kelly: Diva Deluxe, в който Кели пее с eVe, Gum Class Heroes.
Детство.
Кели е родена в Атланта, Джорджия. Майка ѝ е Дорис Роланд Гарисън, баща ѝ се нарича Кристофър Ловет. Родителите се оженили след като Кели се родила. Когато тя е 7-годишна, майка ѝ напуска баща ѝ, който е алкохолик.
Дестинис Чайлд.
Премества се в Хюстън, Тексас и среща Бионсе. Двете стават най-добри приятелки и са половината, създали Дестинис Чайлд. Първоначално към тях се присъединяват Латавия Роберсън и Латоя Лукет, които обаче малко след това напускат групата, а Кели и Бионсе отново остават дует. По-късно се присъединяват Мишел Уилямс и Фара Франклин, но Франклин е в групата само пет месеца.
Триото се задържа и така записват албум, в който Кели пее втори глас, но има и самостоятелни песни. Албумът печели $3 милиона. Преди да се разделят, Дестинис Чайлд печелят над $100 милиона от всичките си албуми. Освен това печелят и множество награди като „Най-добра женска група на всички времена“, „Най-добро R&B пеене“ и „Най-добра R&B група“. Групата се разделя през 2004 г. с обещанието, че един ден отново ще се съберат, но след като са изградили солови кариери.
Соло кариера.
Първият соло албум на Кели излиза през октомври 2002 г., а националната премиера е февруари 2003. Той включва песните Can't Nobody, Train On a track, Here we go (с Trina). Албумът оглавява класациите в Нова Зеландия, Финландия, САЩ и Украйна.
Miss Kelly:
Роланд работи по втория си албум от 2004 г., който е завършен на 6 юни 2006 и е продуциран от Колумбия рекърдс. Той включва песните:Like this с участието на Eve, Work, Getto. Кели работи и по Diva Deluxe – в който прави ремикси на някои песни. Албумът ѝ Ms. Kelly оглавява класациите по цял свят.
Кели прави опити и за кино-кариера, но без особен успех.
Филмите, в които участва, са: |
189096 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189096 | Лонжерон | Лонжерон (, от "longer" – по дължината) е основен надлъжен силов елемент в конструкциите на много инженерни съоръжения (самолети, автомобили, вагони, мостове, кораби и др.). В авиационната литература на български език за този конструктивен елемент се използва и наименованието надлъжник. В разговорния език често този конструктивен елемент се нарича с по-общия термин "греда". Поради големите натоварвания на лонжерона в процеса на експлоатация и зависимостта на надеждноста на цялото изделие от този елемент, проектирането и изграждането на една конструкция с такива елементи е свързано с добро познаване и прилагане на теорията от науките "Техническа механика" и "Съпротивление на материалите".
Конструкция.
Голямото разнообразие на приложение, определя и разнообразието в материала, формата и начина на свързване.
Лонжеронът в самолетостроенето.
Макар и да се използва в много езици, техническият термин лонжерон не обозначава това, което е прието в България. В България този термин вероятно е възприет с контактите (обучение и самолети), които са установени с Русия и Франция в началото на ХХ век и с лонжерон се обозначава основния надлъжен силов елемент в крилата и фюзелажа. В английски език лонжероните са основен градивен елемент във фюзелажа и са по-масивни от стрингерите, но за масивните лонжерони в крилата се употребява термина "Spar". В немския език конструкцията на лонжерона е наречена "Holm" (Flügel).
В самолетостроенето конструкцията на лонжероните трябва да има изключителна здравина. Към тях се предявява и едно друго противоречиво изискване – да има минимално тегло. Новите композитни материали в самолетостроенето позволяват във висока степен конструктивни решения удовлетворяващи тези две основни и взаимно изключващи се изисквания. Лонжероните в крилата (един, два или повече), поемат 99% от натоварването в процеса на експлоатация на самолета. Към теглото на самолета в полет трябва да се прибавят и натоварванията породени от характера на полета и турбулентността на атмосферата. Конструкцията не трябва да се разруши при положителни и отрицателни натоварвания в пътническите самолети достигащи до 5 g, а в маневрените до 10 g. |
189097 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189097 | Раклиш | Раклиш () е квартал в град Радовиш, Северна Македония.
География.
Раклиш е разположено в северната част на Радовишкото поле, от север остават склоновете на планината Плачковица, а на юг се открива плодородното Радовишко поле. Посредством настилни пътища се свързва със съседните град Радовиш на запад и село Ораовица на изток.
История.
В XIX век Раклиш е неголямо изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е изградена в 1857 година. Иконите са от различни автори от XIX век - Васил Зограф от Струмица, Григорий, Андон от Гари. Няма живопис.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година "Раклишъ" има 270 жители, всички българи християни.
В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Раклиш има 240 българи екзархисти и 80 българи протестанти.
На 26 февруари 1915 година година 50-годишния Георги Пецев, 40-годишния Григор Филев и 50-годишния Миял Богатинов са убити с многократни пробождания с ножове, а жените в селото са изнасилени от сръбските окупатори.
Според преброяването от 2002 година Раклиш има 570 жители, от които: |
189100 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189100 | Сестри Бери | Сестри Бери („Barry Sisters“) са вокално дуо, съставено от сестрите Клара и Мини Багелман (Clara & Minnie Bagelman), родени в Бронкс, Ню Йорк, САЩ.
Първоначално те са познати като Сестри Багелман ("Bagelman Sisters"). Впоследствие стават известни с псевдонимите Клер и Мирна Бери, познати още като „идиш джаз певици“. Те са популярни от 1940-те до 1960-те години.
Музиката им звучи в нюйоркското радиошоу „Идиш мелодии в суинга“, където се изпълнявали джаз версии на идиш и американски популярни песни. На върха на своята известност те дори гостуват в „Шоуто на Ед Съливан“. През 1959 г. гастролират в СССР.
През 1976 г. умира Мирна Бери, но сестра ѝ Клер продължава да пее. Тя се изявява в шоуто на радио NPR „Идиш мелодии в суинга“, достъпно и в интернет на сайта на Yiddish Radio Project. На 22 ноември 2014 Клер Бери умира на 94 години. |
189104 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189104 | Ентеоген | С термина ентеоген "(entheogen)" се обозначава всяко едно психоактивно вещество, което е използвано с шамански, спиритуални, духовни или религиозни цели. Това са главно растения, билки и гъби, срещани в природата и представители на халюциногените, делириантите и дисоциативните вещества. Ентеогените се използват от хилядолетия и са били известни на почти всички древни цивилизации и племена. Употребата им в натурална обстановка е почти винаги свързана с ритуали.
Терминът "ентеоген" е неологизъм, произхождащ от гръцкия език: ἔνθεος – "ентеос" (което означава „в Бог“) и γενέσθαι – "създавам"; по смисъл може да се преведе като нещо, което „създава бог в човека“ .
Думата "ентеоген" е създадена през 1979 г. от група етноботаници с основна цел да замести думите халюциногени и психеделици поради тяхното масово навлизане в популярната култура през 60-те. |
189107 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189107 | Хайдарабад | Хайдарабад или Хайдерабад (; ), е столицата и най-големият град на щата Телангана, Югоизточна Индия.
Градът има население от 6 809 970 жители, градската агломерация – 7 749 334 към 2011 г. Общата площ е 625 km².
Основан е през 1592 г. |
189110 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189110 | Била Церква | Била Церква (; , в превод "Бяла църква") е град с областно значение в Киевска област, Украйна, административен център на Белоцерковски район.
География.
Разположен е на около 80 km от Киев на бреговете на река Рос. Населението му наброява 200 000 жители (2003). В Била Церква се намира огромният парков комплекс „Александрия“, разположен на повече от 200 хектара площ, който е започнат в 1793 година.
История.
Градът е основан през 1032 година от киевския княз Ярослав Мъдри и е наречен Юриев (от православното му име Юрий, дадено му при кръщението). През 1240 година, по време на монголо-татарското нашествие, градът е унищожен, като от него остават само руините на местната черква. Около тези руини по-късно бил издигнат новият град, който от 1363 година влиза в състава на Великото литовско княжество.
През 1569 година града преминава към Полша. От 1712 година отново е част от Полша, като през 1774 година последният полски крал – Станислав Август Понятовски, го дарява в чест на короната на Франциск-Ксаверий Браницки.
След третото разделение на Полша градът става част от Руската империя (1795).
В годините на управление на СССР Била Церква е превърнат във важен промишлен център.
При избухването на Балканската война в 1912 година човек от "Белая церков" е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
По време на Втората световна война градът е окупиран от войските на Нацистка Германия 950 дни. През това време е почти напълно разрушен, а броят на жителите му намалява драстично. През 1941 година нацистите избиват много еврейски деца. |
189115 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189115 | Муджахидини | Муджахидини е название, разпространено на Запад, на участниците в (мюсюлмански) въоръжени формирования.
Навлиза в политическата лексика от времето на нахлуването на съветски войски в Афганистан в периода 1979 – 1989 г.
Етимология.
Названието "муджахидин" е формата за множествено число на арабската дума "муджахид" (арабски: مجاهد), която означава буквално „борец“, „полагащ усилие“. Муджахид е всеки участник в джихад – не само воинът, но и всеки мюсюлманин, борещ се със своите и чуждите пороци. Такъв е и учителят, и свещенослужителят, и майката, възпитаваща своето дете. Загиналият муджахид се счита за шахид – мъченик, засвидетелствал своята вяра пред Аллах. Муджахиди например се наричат и участниците в Освободителната война на Алжир от 1954 – 1962 г.
Афганистан.
Съветската пропаганда ги нарича „душмани“ (на дари: دشمن – "dušman" – враг), а муджахидините наричат съветските войници „шурави“ (на дари: "šûravî" – съветски). Носели традиционни афганистански дрехи (роби, черни жилетки, чалми или шапки). Тактиката, използвана от муджахидините за водене на бойни действия, е партизанска. |
189118 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189118 | Исмаил Хан | Исмаил Хан (на дари اسماعیلخان) е афганистански полеви командир, по време на войната в Афганистан 1979 – 1989, срещу СССР и правителството на Мохамед Наджибула.
Биография.
Роден е през 1946 г. в провинция Фарах. Завършва военно училище. През 1979 г. е капитан, командир на батальон от 17-а дивизия, предизвиква антиправителствен метеж в Херат. Емигрира в Пакистан.
След края на войната от 1992 до 1995 г. е губернатор на провинция Херат.
След идването на власт на талибаните емигрира в Иран. Министър на водите и енергетиката от 2004 до 2013 г. |
189123 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189123 | Война в Афганистан (1979 – 1989) | Войната в Афганистан (декември 1979 – февруари 1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в страната, включващ присъствието на място на военен контингент съветски войски.
В конфликта участват въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична република Афганистан, от една страна, и въоръжената опозиция (муджахидини), от друга.
Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на правителството в Кабул.
В хода на военните действия муджахидините получават подкрепа от специалисти от САЩ , от европейски страни от НАТО, Китай, както и от специалните служби на Пакистан.
Причини.
Една от причините за началото на гражданската война в Афганистан е стремежът за подкрепа на просъветското правителство в Кабул, което поддържа концепцията на социализма в страната. Правителството идва на власт в резултат на Априлската революция. То се сблъсква с мощна съпротива срещу своите политически, икономически и социални стратегии. Отчасти навлизането в страната на съветски войски цели противопоставянето на възможното укрепване в страната на ислямския фундаментализъм, подтикнат от Ислямската революция в Иран през 1979 година. Неспособно да се справи с недоволството на въстаниците, афганистанското правителство се обръща за помощ към Съветския съюз.
Падането на просъветското правителство в Кабул би нанесло силен удар по марксистко-ленинската теория, изповядваща, че обществото се формира винаги от просто към съвършено и от феодализъм към комунизъм. Така политическият удар би се пренесъл върху външнополитическата позиция на СССР, а това е щял да бъде първият подобен неуспех на съветското правителство след Втората световна война.
На теория едно от последствията при успех на муджахидините би било разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.
На международно ниво е заявено, че СССР влиза в Афганистан на принципите на „пролетарския интернационализъм“ и в отговор на нееднократните молби на ръководството на страната, и лично от президента Хафизула Амин, за оказване на военна помощ в борбата с антиправителствените сили.
Решението.
Окончателното решение за изпращане на военен контингент в Афганистан е взето на 12 декември 1979 година от Политбюро на ЦК на КПСС и е оформено със секретно постановление № 176/125.
Ход на войната.
Международен отзвук.
Външните министри на 34 ислямски държави приемат резолюция, с която заклеймяват съветското нахлуване. Те призовават съветските войски незабавно да се оттеглят от Афганистан.
Декември 1979 – февруари 1980 – Окупация.
Първата фаза на съветското нахлуване включва битки на армията на СССР с различни групи на афганистанската съпротива. Съветската войска нахлува през два сухопътни маршрута и един въздушен коридор, като набързо установява контрол над големите градски центрове и военни бази. Наличието на съветски войски не внася необходимото спокойствие в държавата, а изостря положението. Съветските войници често се сблъскват с градски въстания.
Март 1980 – април 1985.
Войната в този период се развива в нова насока. Съветските войски са окупирали градовете и комуникационните възли, докато муджахидините, разделени на малки групи, водят партизанска война.
Край на войната.
През февруари 1986 г. в реч на XXVII конгрес на КПСС Михаил Горбачов съобщава за план за поетапно извеждане на съветските войски от Афганистан. През есента на същата година са изведени 6 полка, но останалите съветски войници продължават подкрепата за правителството на Наджибула
На 14 април 1988 в Женева са подписани споразумения между Пакистан и Афганистан, като САЩ и СССР участват като гаранти, за урегулиране на конфликта (преговорите за това се водят още от 1982 г.). В съответствие с тях съветските войски напускат Афганистан между 15 май 1988 и 15 февруари 1989 г. |
189124 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189124 | Мишел Уилямс (певица) | Мишел Уилямс ( – Тенитра Мишел Уилямс) е американска арендби и соул певица. Нейната кариера започва от групата, в която тя пее с Бионсе и Кели Роуланд – „Дестинис Чайлд“. Уилямс има 2 издадени албума след разпадането на групата – „Heart To Yours“ (2002) и „Do You Know“ (2004). Преди да издаде албумите тя е актриса на Бродуей. През 2008 г. прави издава албума „Unexpected“.
Ранна кариера.
Родена е на 23 юли 1979 г. в Рокфорд, щата Илинойс. Започва да пее в хора на близката църква, когато е малко момиче. По-късно пее в хор, в който изнася концерти със сестра си Камерън. След това се включва в хора на гимназията, в която учи – C.A.P.A ("Creative And Performing Arts"). Няколко години след това тя се записва в колежа по право в Илинойс. По-късно с момичетата от стария си хор решават да направят турне и така в Атланта Мишел среща Бионсе и Кели. Бионсе предлага на Мишел да се включи в групата и тя приема.
Солова кариера (2002 – 2004).
Мишел е първата от "Destiny’s Child", която записва солов албум. Нейният албум „"Heart to Yours"“ излиза на 16 април 2002. Песните оглавяват Билборд 200. Продава над 480 000 копия в САЩ.
След това Мишел прави пробив в Бродуей, като си партнира с Тони Бракстън. |
189129 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189129 | Юрий Тухаринов | Юрий Владимирович Тухаринов (1927 – 1998) е съветски генерал-лейтенант.
Той е командващ съветския контингент в Афганистан по време на Афганистанската война от 1979 до 1980 г. |
189134 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189134 | Борис Громов | Борис Всеволодович Громов е съветски и руски военачалник и политик, генерал-полковник (9 май 1989), Герой на Съветския съюз (3 март 1988), губернатор на Московска област от януари 2000 г.
Командир на 40-а армия, която воюва във Войната в Афганистан, лично ръководи изтеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989 г. |
189137 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189137 | Ристо Шишков | Ристо Василев Шишков е виден филмов, театрален и телевизионен актьор от Социалистическа Република Македония.
Биография.
Шишков е роден в сярското село Мръсна, Егейска Македония, Гърция в 1940 година. Баща му и вуйчо му са лежали в гръцки затвор в Крит. В 1945 година семейството му през България се изселва в Струмица, Югославия, където Шишков получава началното си образование. Завършва актьорско майсторство в Театралната академия в Белград в 1962 година. Две години работи в Югославския драматичен театър в Белград и после се установява в Скопие, където от 1 октомври 1964 година работи в Македонския народен театър.
През същата 1964 година посолството на България в Белград се свързва с него, за което той своевременно информира Югославската тайна полиция. През 1975 година е заведено негово дело от Съюзна служба за сигурност (СДБ), започва да бъде следен и да му бъде подслушван телефона, заради проявявания от него „македонски национализъм“. Критикува положението на бежанците от Егейска Македония и липсата на самостоятелност на Социалистическа Република Македония. Тайните служби констатират, че тежката болест на майка му, разводът със съпругата му и други лични проблеми, водят до това често да критикува режима в нетрезво състояние, а чрез кума си осъществява връзка с дисидента Благоя Марковски. В 1979 година е обвинен за обида на сръбски и хърватски артисти и на Тито, през 1980 година е осъден и влиза в затвора.
На 18 ноември 1981 година режисьорът Владимир Милчин, който същевременно е сътрудник на УДБ-а, се среща с Шишков и в дописка пише:
Умира на 17 юни 1986 година в Скопие от бъбречна болест, причинена от полицейските побои. Шишков играе в общо 54 театрални постановки, в 11 филма, пет телевизионни драми, три телевизионни сериала и много радиопиеси. В негова чест се провежда фестивалът за камерен театър „Ристо Шишков“ в Струмица. |
189139 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189139 | Щурм срещу двореца на Хафизула Амин | Щурмът срещу двореца на Хафизула Амин (известен също като операция „Щорм-333“) е част от Войната в Афганистан от 1979 – 1989 г.
В хода на операцията отряд от Група „А“ (повече известна като спецчасти „Алфа“) на КГБ провежда операция по свалянето на Хафизула Амин – президента на Афганистан, в двореца Таджбек, разположен в покрайнините на Кабул, на 27 декември 1979 г.
Решението за щурма взима ръководителят на КГБ Юрий Андропов още преди навлизането на съветските войски в Афганистан.
Формален предлог е обвинението, че Хафизула Амин е агент на ЦРУ, въпреки че именно той настоява за пристигането на съветските войски.
Участници.
Ръководството на атаката се осъществява от полковник Григорий Бояринов. Участниците са разделени на 2 групи:
Във втория ешелон се намират бойците от така наречения „мюсюлмански“ батальон на майор Х. Т. Халбаев (520 души) и 9 рота, командвана от старши лейтенант Валерий Востротин (80 души). Нападателите са облечени в униформи на армията на Афганистан, без военни отличителни знаци, с бяла превръзка на ръкава
Ход на щурма.
Атаката започва в 19:30 ч. местно време. Огнева поддръжка осъществяват 2 самоходни зенитни установки ЗСУ-23-4 „Шилка“. Към двореца се придвижва група „Зенит“ на 3 БТР-а, 1 машина е ударена от охраната на Амин. Подразделения от мюсюлманския батальон осигурява външния периметър. Нахлулите в двореца бойци прочистват зданието етаж по етаж, хвърляйки в помещенията гранати и пускайки по ред изстрели с автомати.
Загуби.
В хода на щурма на „Таджбек“, продължил около 40 минути, спецчастите губят 5 души. Почти всички участници в операцията са ранени. Загиват Хафизула Амин, неговият син и около 200 души от неговата охрана.
Резултати.
Въпреки че във военен план операцията е проведена безупречно, самият факт на убийството на държавния глава на Афганистан се приема от международната общественост като свидетелство за съветска окупация на Афганистан, а следващите ръководители на страната Бабрак Кармал и Мухамед Наджибула са считани за марионетни лидери. |
189140 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189140 | Мръсна | Мръсна или Мърсна (още Мръсната махала, Мръсновата махала, , "Гонимо", катаревуса: "Γόνιμον", "Гонимон", до 1927 "Μρίσνα", "Мрисна") е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 605 жители (2001).
География.
Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и на 15 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в Сярското поле, в близост до десния бряг на река Струма. На три километра от другата страна на реката е село Хаджи Бейлик (Вирония), а на 7 – Ветрен (Нео Петрици).
История.
Етимология.
Според Йордан Н. Иванов името е от "мръсен", "нечист", антоним на местното име "Чиста".
В Османската империя.
През XIX век Мръсна е чифлик в Сярска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, "Мръсла" (Mrsla) е посочено като селище в Сярска каза с 25 домакинства, като жителите му са 80 българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в "Мърсна Махала" живеят 420 българи и 120 цигани. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на "Мърсена" се състои от 480 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от "Мърсна махала" са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция.
В 1913 година след Междусъюзническата война Мръсна попада в Гърция. След Гръцко-турската война в селото се заселват гърци бежанци, като според преброяването от 1928 година Мръсна е смесено местно-бежанско село с 34 бежански семейства със 178 души.
В 1927 година селото е прекръстено на Гонимон, в превод "плодовито". |
189142 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189142 | Михаил Евстафиев | Михаил Александрович Евстафиев е руски художник, фотограф и писател.
Биография и творчество.
Михаил започва да се занимава с живопис и фотография в ранна възраст. Неговата майка, баба и прадядо са скулптури, като това изиграва важна роля в неговото развитие.
През 80-те години на ХХ век, Михаил служи в съветската армия, по време на Войната в Афганистан. Автор е на романа „В двух шагах от рая“, разказващ за събитията в тази война. Прави много фотографии по време на войната, някои от които стават световноизвестни.
Отразявал е военни действия в Босна, Грузия, Нагорни Карабах, Приднестровието, Таджикистан и Чечня.
Негови творби са излагани в Европа, Китай, Русия и САЩ. Негови картини и фотографии се намират в колекции на Московския дом на фотографията, в галерия „Лейка“ и в частни колекции в Австрия, Великобритания, Русия, САЩ и Франция, публикувани са в много вестници, списания и книги.
От 2003 година живее в Австрия и работи в прес-службата на Организацията по безопасност и сътрудничество в Европа (ОБСЕ). |
189147 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189147 | Intermission | Intermission е концертен албум на американската хевиметъл група Дио, издаден през 1986 г. от Vertigo Records и Warner Bros.. Парчетата са записани по времето, когато Вивиън Кемпбъл е в състава, по време на турнето за албума „Sacred Heart“. Крейг Голди идва на мястото на Кемпбъл и групата иска да го представи на феновете си с нещо ново. За това записват с него „Time to Burn“ и я прибавят към албума. Групата прави турне за този албум като продължение на това за „Sacred Heart“. |
189150 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189150 | Dream Evil | „Dream Evil“ () е четвърти студиен албум на американската хевиметъл група Dio, издаден на 21 юли 1987 г. Това е първият албум, в който участие взимат Крейг Голди (бивш член на Rough Cutt) и Клод Шнел. Това също така е последният албум на групата за 80-те и последният за барабаниста Вини Апис (през 1990 г., напуска, за да замести Саймън Райт в AC/DC).
Като сингъл от този албум е издадена "„All The Fools Sailed Away“" / "„Overlove“" и "„I Could Have Been A Dreamer“".
Обложката на албума е направена от Стив Хюстън и прави впечатление с „размазаното“ лого на групата. Критиците бързат да отбележат, че обърнато, логото се чете „devil“ (дявол).
Шведската хевиметъл група Dream Evil взимат името си от този албум. |
189155 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189155 | Lock up the Wolves | „Lock up the Wolves“ е пети студиен албум на американската хевиметъл група Dio, издаден на 15 май 1990 г. От предишния състав на групата остава само Рони Джеймс Дио. Работното заглавие на албума е "„Metallic Blue“". Обложката е направена от Уил Рийс. |
189170 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189170 | Slippery When Wet | Slippery When Wet е албум на американската група Бон Джоуви от 1986 г. Според много от критиците е определян за техния най-успешен албум.
След издаването му той продава близо седем милиона копия.
В него са включени десет песни.
Особено много се харесват песните You Give Love A Bad Name, Livin On A Prayer и Wanted Dead Or Alive. |
189171 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189171 | Природоматематическа гимназия „Гео Милев“ | Профилирана природоматематическа гимназия „Гео Милев“ Стара Загора, е гимназия, в която се извършва задълбочено обучение по профилите математика, информатика, биология, химия и физика.
История.
ПМГ „Гео Милев“ е наследник на първото класно девическо училище в Стара Загора, открито на 02.06.1863 година. Учебните занятия започват на 24 август 1863 г. в сградата на Свети Николското училище. Негов създател и пръв директор е Анастасия Тошева – първата жена с висше образование в Стара Загора.
Училището претърпява няколко трансформации.
През 1937 г. приема за патрон името на княгиня Мария Луиза.
След 1944 г. гимназията е преобразувана в Народна девическа гимназия, а през 1947 година приема за патрон името на видния старозагорски поет Гео Милев.
През учебната 1951/52 година е въведена поредната номерация на училищата в града и училището се именува Второ средно училище „Гео Милев“. Поради закона за по-тясна връзка на училището с живота е наречено Второ средно политехническо училище „Гео Милев“.
На 15 септември 1971 г. тържествено е открита първата учебна година в МГ „Гео Милев“.
Министерството на Народната просвета официално трансформира II СПТУ „Гео Милев“ в МГ „Гео Милев“ на 02.06.1972 година. На новата гимназия се възлага да подготви за растящите нужди на района нов тип кадри с компютърна грамотност.
Математиката се утвърждава като основна учебна дисциплина. По-късно се разкриват паралелки по биология, химия и физика (в наши дни остава само биологията) и гимназията се преименува в ПМГ „Гео Милев“.
Прием.
Кандидатстването в ППМГ „Гео Милев“ се извършва след успешно положени национален изпит по български език и литература и национален изпит по математика след завършване на 7-и клас.
Балът за класиране в ППМГ „Гео Милев“ включва:
Приемът се извършва в 5 паралелки.
В Профилирана Природоматематическа гимназия „Гео Милев“ – Ст. Загора се извършва прием на ученици в V клас.
Извънкласни форми.
Школи по информатика; секции по баскетбол, тенис на маса, шах, бадминтон. |
189175 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189175 | Похищението на сабинянките | Отвличането на сабинянките е епизод от древната митология на Рим, който е станал сюжет на много произведения на изкуството.
История.
По време на царуването на Ромул околностите на днешен Рим били населени с племето сабини. На един от ежегодните фестивали римляните пленяват младите сабинянки. Сабините, които били многоброен и войнствен народ, изпратили пратеници с приемливи и сдържани искания, които се състояли в това Ромул да върне обратно девойките, изоставяйки своето насилническо дело и тогава, чрез убеждаване и законово постановление, да установи мирни взаимоотношения между двата народа. Ромул не освободил девойките и поискал сабините да разрешат омъжването им за римляните, при което всички започнали бавни и масирани приготовления за война.
Докато повечето сабини все още били заети с приготовленията, населението на няколко града се обединило срещу римляните и в последвалата битка било победено и предало на Ромул своите градове, територията му била разделена, а самите хора били транспортирани в Рим. Ромул разпределил сред гражданите придобитата по този начин земя, с изключение на тази, която принадлежала на родителите на похитените девойки; нея той позволил на собствениците да задържат за себе си.
Това разгневило сабините и в отговор те определили Тит Таций за техен върховен главнокомандващ, който повел армията си към Рим. Градът бил трудно достъпен, имайки за своя крепост Капитолийския хълм, на който била поставена стража с командир на име Тарпей. Но Тарпея, дъщеря на командира, предала крепостта на сабините, тъй като се била влюбила в златните гривни, които ги видяла да носят и поискала като награда за нейното предателство онова, което сабините носели на лявата си ръка. Таций се съгласил на това, при което Тарпея отворила една от портите през нощта и пуснала сабините вътре. Щом влезли, Таций заповядал на сабините да хвърлят на девойката онова, което имали на лявата си ръка. Таций пръв свалил от ръката си не само гривната, но в същото време и щита си и ги захвърлил върху нея. Всички мъже последвали примера му и момичето било ударено от златото и погребано под щитовете, загивайки от големия им брой и тежест.
След като сабините поели контрола над Капитолийския хълм, Ромул гневно ги предизвикал на открита битка и Таций дръзко приел. Сабините тръгнали надолу по Капитолия и влезли в бой с римляните между хълмовете в една блатиста местност, която един ден щяла да се превърне в Римския форум. Сабините взели превес над враговете си и римляните били изтласкани под самите градски стени на Палатинския хълм. Отвъд стените римляните започнали да се разбягват. Ромул паднал на колене и отправил молитва към Юпитер, след което римляните се събрали около Ромул и укрепили позицията. След това, на точното място, на което Ромул се бил молил, бил построен храм на Юпитер Статор („Възпиращият“). Ромул повел римляните и те отблъснали сабините до мястото, където по-късно ще бъде построен Храмът на Веста.
На това място, докато римляни и сабини се готвели да подновят битката, те били възпрени от гледката на тичащите откъм Рим между пехотата и труповете похитени дъщери на сабините. Сабинянките избягали при своите съпрузи и бащи, като някои носели малки деца в ръцете си. Двете армии били толкова трогнати, че се раздалечили, за да направят на жените място между двата фронта. Сабинянките умолявали своите римски съпрузи и сабинските си бащи и братя да се помирят и да заживеят като един народ. При настъпилото колебание в редиците било сключено примирие и вождовете свикали съвещание. Било решено, че Ромул и Таций ще управляват съвместно като царе на римляните, включително и на вече приобщените сабини.
Територията на Рим нараснала двойно. Тъй като римляните населявали Палатинския хълм, а сабините - Квиринал, двата народа избрали трети хълм, който да служи като център на правителството и администрацията на Рим – Капитолийския хълм. От новите граждани – сабините, били избрани 100 благородни мъже да станат патриции и да се присъединят към редиците на Сената. Размерът на легионите бил удвоен от 3000 пехота и 300 кавалерия на 6000 пехота и 600 кавалерия. Културите на римляни и сабини също се смесили чрез този съюз. Сабините възприели Римския календар, а римляните възприели бронята и продълговатия щит на сабините.
Произведения на изкуството.
По време на Ренесанса сюжетът става популярен поради идеята за централното място, което заема бракът за съхраняването на семейството и културата. Сред художниците картини на тази тема рисуват Рубенс, Никола Пусен, Жак-Луи Давид и др. |
189181 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189181 | Майло Вентимиля | Майло Антъни Вентимиля () е американски киноактьор. Роден е на 8 юли 1977 г. в Анахайм, Калифорния. |
189185 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189185 | Кристина Апългейт | Кристина Апългейт () е американска актриса, родена на 25 ноември 1971 г. в Холивуд, Калифорния.
Биография.
Произход и детство.
Нейната майка Нанси Прайди е звезда от тв сериали, а баща ѝ Робърт заема висока длъжност в звукозаписната индустрия. Кристина е единственото дете от този брак на родителите си. Те се развеждат, когато тя е още малка и Нанси "(при която остава Кристина)", като актриса и певица оказва голямо влияние върху интересите на дъщеря си.
Както казва Кристина в едно интервю: "„Аз съм актриса, откакто съм се пръкнала“". Кристина дебютира в телевизията в ръцете на майка си на 3-месечна възраст, докато Нанси играе постоянната си роля в известния сериал "„Дните на нашия живот“". От този момент нататък бъдещето на Кристина в актьорската професия е начертано. След участията си в няколко реклами, между които и за търговския гигант Kmart. 7-годишната Кристина постига първите си успехи, които не спират и занапред.
Филмова кариера.
Появява се в няколко филма и телевизионни шоута преди да навърши петнадесет години. На тази възраст тя получава най-известната си роля – невероятно празноглавата Кели Бънди в успешния сериал „Женени с деца“. С тази си роля Кристина привлича вниманието не само на американската, но и на публика от цял свят. Няма съмнение, че възможността да играе Кели Бънди е божи дар за Кристина, но както при много други актьори и на нея по-късно ѝ се налага да се бори, за да се освободи от наложения ѝ стереотип. В нейния случай Кели е точно противоположна на истинската Кристина.
Финалната завеса се спуска над „Женени с деца“ през 1997 г., след единадесет успешни сезона. Въпреки че за нея е тъжно да се раздели с телевизионното си семейство, тя се впуска с интерес в търсене на нови актьорски предизвикателства – особено в киното. Но междувременно се снима в още един ТВ сериал – „Джеси“ (1998 – 2000), вдъхновена от това, което е преживяла като дете в собственото си семейство.
Същата година Апългейт играе с Марк Уолбърг в екшън комедията „Големият удар“ и в мафиотската пародия на Джим Абрахамс „Mafia!“ (1998). Играе и заедно с бъдещия си съпруг, Джонатан Шек, в гимназиалния трилър „The Giving Tree“ (1999). Следва участието ѝ в двойната роля на принцеса и съвременна жена в партньорство с Жан Рено в римейка на френската комедия за пътуване във времето „Гости от миналото“ (2001).
По-добре е посрещната като най-добрата приятелка на Камерън Диас в женската комедия „Най-сладкото нещо“ (2002), и в следващия ѝ филм „Поглед от върха“ (2003), отново комедия, с Гуинет Полтроу. През 2004 г. продължава да се снима в комедии с главна женска роля в тях, започвайки с „Водещият“, където си партнира с Уил Феръл.
През пролетта на 2005 г., докато играе главната роля на Бродуей в легендарния мюзикъл „Сладката Чарити“, Апългейт наранява глезена си и продуцентите решават да спрат постановката, но тя успява да ги убеди да преразгледат решението си и след по-малко от две седмици се завръща на сцената.
Снима се във филма „Коя е Саманта?“ – излъчван за първи път в България по Фокс Лайф и bTV. „Коя е Саманта?“ има две номинации за Златен глобус, награда за най-добра нова телевизионна комедия на „Изборът на публиката“. Кристина Апългейт е номинирана за награда Еми в категория най-добра главна женска роля в сериал – комедия, в който е и съпродуцент на сериала.
Личен живот.
На 20 октомври 2001 г. Апългейт се омъжва за дългогодишния си приятел актьора Джонатан Шек в Палм Спрингс, Калифорния като на церемония присъстват само семейството и близки приятели. Шек подава молба за развод през ноември 2005 г., позовавайки се на непреодолими различия. Разводът става официален на 10 август 2007 г.
През 2008 г. Апългейт започва да се среща музиканта Мартин Ленобъл. Сгодяват се на Свети Валентин през 2010 г. и сключват брак на 23 февруари 2013 г. в дома си в Лос Анджелис. Това е втори брак и за двамата. Апългейт и Ленобъл имат дъщеря на име Сади Грейс Ленобъл, родена на 27 януари 2011 г.
На 10 август 2021 г. Апългейт разкрива, че от няколко месеца е диагностицирана с множествена склероза. |
189187 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189187 | Патрик Футуна | Патрик Футуна (1947-1981) е ирландски писател, последовател на тезите на Ерих фон Деникен.
Още 11-годишен, пише първата си творба „История на вълците“. Става скандален с изследванията си на хомо сапиенс, смятайки, че те са плод на връзка между богове и неандерталци. И как иначе – неандерталците са като маймуни по външен вид, а човешките предци не приличат на тях.
През 1971 г. е издаден най-великият му роман „Последният Рекс“. По него и продължението му „Последните нечленоразделни“ е направен филмът „Предците ни“ (1972). Следващите му романи – „Забелязани НЛО“ (1974) и „Книга за феномените“ (1977), го правят най-известния ирландски писател фантаст.
Убит е в лабораторията му в Дъблин на 29 август 1981 г. |
189192 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189192 | Македонски глас | Македонски глас може да се отнася за: |
189193 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189193 | Обогатена реалност | Обогатена реалност () е област в информатиката, занимаваща се с комбиниране на данни от реалния свят с компютърно генерирани данни. Повечето изследвания в тази област се концентрират върху цифровата обработка на видео-поток и добавянето на компютърно-генерирана графика. Реализирането на проекти в тази област включва следене на движение и конструиране на контролирана среда, съдържаща сензори и афектори.
Определение.
Определението на Роналд Азума е едно от по-насочените описания. То покрива подмножество от оригиналните идеи на добавената реалност, но достига до представящо цялата област на добавената реалност. Според Азума тя представлява среда, която включва виртуална реалност и елементи от реалния свят. Например, потребител може да носи прозрачни очила, през които да вижда както реалния свят, така и изображения, генерирани от компютър и проектирани върху картината на околния свят. Азума дефинира системата за добавената реалност като система, която
Това определение често се използва в научната литература
Според друго определение това е „комбинация между реално обкръжаващата ни среда и компютърно-генерирани обекти (звук, видео, графика и други), която се постига посредством определен софтуер, използван на смартфон, таблет или очила от типа Google Glass“ |
189195 | https://bg.wikipedia.org/wiki?curid=189195 | Мапуто | Мапуто (, на португалски се изговаря по-близко до Мапуту) е столицата и най-големият град на Мозамбик. Градът е пристанище на Индийския океан.
География.
В града има фабрики за производство на керамични изделия, цимент, мебели, обувки. Според преброяването на населението през август 2017 г., там живеят 1 080 277 души. В Мапуто има също фабрика за претопяване на алуминий. Градът е разположен на залива Мапуто, край устието на реката Тембе. Има жп възел и аерогара на 8 км от града. Развити са тютюневата, химическата и дърводобивната промишленост. Подходящ за туризъм. Има обсерватория.
История.
Градът е основан през 1544 г. |